Епизод 4: Индия

ГРАДЪТ НА ДАЛАЙ ЛАМА

На следващия ден отидох да се поразходя до Маклеод Гандж – мястото, което сега бе политическо убежище на Негово Светейшество Далай Лама 14-ти и хиляди тибетци. След окупацията на Тибет от китайците през 1949 г. този древен и свещен народ бе останал без Родина и бяха намерили сигурност тук, в Индия. Градът бе на 15 минути пеш от Багсу и по трасето се заговорих с някакво местно момче. Той каза, че нямал какво да прави и тръгна да се шляе с мен. Радвах се на неговата компания – беше местен и ми разказваше надълго и нашироко за тукашните дела. Заведе ме в храма на Далай Лама и къщата му, после в тибетския музей, както и в магазинчетата на някакви негови приятели, и така до обед беше много интересно и забавно. Купих картички и вечерта ги надписвах, слушах музика и танцувах сам в стаята.

---

На другия ден сутринта отидох до Маклеод Гандж да пусна картичките и там срещнах Йоан. До обед се разхождахме заедно – градчето бе много интересно. Индийците са рядко срещани и по улиците и в магазините са главно тибетци. Продаваха много неща – кое от кое по-интересни. Разбрахме се вечерта да се видим и аз се прибрах в къщата за гости. Там, на последния етаж, бе лобито и ресторанта. Отидох да платя за още една вечер и се запознах с управителката – Лина. Седнахме на една маса да си поговорим и останахме на нея чак до вечерта. Нали и вие имате такива срещи с непознати, с които сякаш се познавате от години и можете да си споделите всичко? Хора, с които сякаш вибрирате на сходни честоти и имате еднакви разбирания за Негово Величество Живота?

Йоан отмени срещата ни, но пък Лина ме покани на вечеря. На нея освен нас двамата имаше и един много ексцентричен италианец – Карло. Вечерта изкарахме с уникално добре сготвената храна от Лина, невероятно смешните разкази от мен и Карло, доста качествена трева и, разбира се, смях до сълзи.

---

Сутринта реших, че ще се изнеса от стаята и ще се върна на палатка за няколко дена на същото приказно място близо до реката. Бях проверил и курса по Випассана в интернет. Оказа се, че е доста древна медитативна практика, която се е практикувала преди хиляди години, но е била забравена. Буда бил този, който я върнал обратно на човечеството, и сега е отново достъпна. Курсът се провеждаше за 10 дена, в които си в пълно мълчание. 

Определено исках да изкарам Випассана курс, но за съжаление квотата в центъра тук, в Багсу, вече бе запълнена. Това не ме отказа и подадох запитване до най-близкия друг център – този в някакъв град на юг на име Хошиарпур. Те ми бяха върнаха положителен отговор и бяха заявили, че ме очакват след една седмица, когато е и началото на новата група.

Разпънах палатката, но за съжаление през следващите два дена бе главно облачно. Това не ми пречеше да си почивам, да чета и медитирам, вечер си палех огън и готвех разни неща на жарта. На втория ден група ученици с двама преподаватели разположиха детски лагер в близост до мен. Разпънаха три големи палатки, разхождаха се из местността, имаха открити уроци и разни такива неща. Вечерта учениците се бяха скупчили край мен, заинтересовани от моите приключения, и дори ме поканиха на вечеря в техния лагер.

През нощта обаче се изви страшна буря. Имах усещането че гръмотевиците падат на метри от мен. Вятърът духаше толкова силно, че палатката се разкачи и въпреки че тежах 80 кг с раницата бях стигнал до заключението, че всеки момент ще полетя към пропастта. 

Тъкмо се чудех какво да правя, когато от детския лагер над мен захвърчаха кухненските им съдове. Чувах как дрънчат, докато се търкалят по склона надолу. Тогава  една тенджера под налагане се търколи до палатката, фрасна ме по главата и се спря. Изведнъж всичкият ми страх се изпари и започнах да се смея. Ама голям смях на глас, не можех да спра. Колкото повече духаше вятърът и ме местеше заедно с палатката, толкова по-смешно ми ставаше. Тенджерата отпуши такава смешна вълна, че не знаех какво става.

Като се развидели дойде учителят и каза, че една тяхна палатка била изхвърчала от лагера – за щастие били преместили децата от нея преди това да се случи. Каза, че били сигурни, че аз съм изхвърчал също и беше учуден, че още съм там. Разказах му за тенджерата и се посмях и с него.

Веднага събрах палатката и се върнах при Лина. Тя се появи към десет сутринта и решихме да се разхождаме цял ден из местността. Беше добре запозната с района и реши, че ще ме води на някакво езеро. После отидохме и до Нади – малко селце с невероятна гледка към Хималаите. Ядохме люта плодова салата (тук всичко е с подправки, дори и плодовете) и тръгнахме да се прибираме. Минахме през Маклеод Гандж и напазарувахме зеленчуци и плодове – вечерта се очертаваше да има парти в ресторанта.

Събрахме се бая народ – всичките все откачалки. Цяла вечер на уредбата свири българка естрадна музика – по едно време дори се разтанцувахме на Васко Найденов. Прекрасна последна вечер в тази част на Индия. На следващия ден заминавах за Хошиарпур и там освен с друг климат, Животът щеше да ме сблъска и със съвсем друг вид преживяване.