Епизод 4: Индия

БАГСУ

Пътуването бе, меко казано, кошмарно – автобусът бе стар и раздрънкан, а седалката – много неудобна, но най-големият проблем всъщност бяха комарите. Тези малки гадинки не ме оставиха да мигна почти през цялото време.

Към десет сутринта, след повече от 12 часа лашкане и друсане по пътищата, най-накрая стигнахме до Дарамшала. Намирах се високо в Хималаите и температурата бе с 15 – 20 градуса по-ниска. Тъкмо се оглеждах за начин да се придвижа до Маклеод Гандж и приближи една жена с две деца. Определено беше чужденка и след като разменихме  по някоя дума стана ясно, че и тя е в същата посока и попита дали искам да си разделим едно такси. 

Качихме се и потеглихме нагоре. Оказа се че е от Франция и от 12 години живее в Индия. Също като мен е била в Непал по време на земетресението, но високо в планината. Разказа, че някои от селцата били толкова разрушени, че било трудно да се разбере от хеликоптер дали е имало село или е просто някаква камара с камъни. Разказа как тя, заедно с будистките монаси, са местели камъни, за да търсят оцелели.

По пътя вметна, че всъщност не отива в Маклеод Гандж, а малко по-нагоре в някакво село Багсу. Било много красиво и също имало къде да се отседне. Реших да я последвам и да слезем заедно. Колата спря и на раздяла французойката ми каза, че ако имам време ще е много хубаво да отида и да направя един курс по Випассана. Центърът, в който се провеждаше курсът, бе точно до нас и тя каза непременно да проверя. Не знаех какво представлява, но го запомних и реших, че по-късно задължително ще проверя за какво става въпрос.

След като останах сам се поогледах и видях насреща ми една гора. Нямах търпение да спазя обещанието си и да спя на палатка в дивото. Минах през едно магазинче и си напазарувах храна, след което навлязох в гората да си търся подходящо място. Не след дълго опънах палатката на едно хълмче насред дърветата с невероятна гледка към Маклеод Гандж насреща. Извадих храната и в този момент разбрах, че съм заобиколен от маймуни. И то гладни! Стояха пред мен, зад мен, по дървета над мен. Вече знаех, че са агресивни и че искат да ми вземат храната, затова реших да се отбранявам. Раж от Непал ми бе казал, че много ги е страх от тояги. Веднага намерих две и така, удряйки с тях по дърветата и издавайки застрашителни звуци, започнах да си браня територията. Маймуните се отдръпнаха и продължаваха да ме наблюдават от разстояние, но така и не припариха наблизо.

---

Цял ден се наслаждавах на прекрасния климат и температура, както и на красивото място, и доста изморен от среднощното пътуване още със залеза заспах. За всеки случай държах тоягите в ръцете си. Няколко пъти се будех през нощта от разни шумове доста близо до палатката ми, затова на сутринта реших, че ще се преместя на по-безмаймунско място. Погледнах на приложението ми и видях, че на около 3 – 4 км има място за къмпинг. Тръгнах да го диря. Минах през Багсу – наистина много красиво селце, и на излизане попитах един продавач на сувенири дали знае нещо за къмпинга. Не бях сигурен дали ме разбира правилно, но той доста уверено ми каза, че съм тръгнал в грешна посока и ме упъти откъде точно трябва да мина. Приложението показваше съвсем друго, но аз реших да послушам продавача. Обърнах се и тръгнах според неговите указания.

След около половин час Багсу беше доста зад мен, а аз се намирах сред приказно зелено райско кътче. Дървета – и съответно маймуни – нямаше, а вместо това имаше зелени терасовидни полянки като най-отдолу се чуваше шумът от река. Насреща бе планината и гледката бе покъртителна. Нямаше жив човек, бе тихо и спокойно и единствените звуци идваха от птички и от течащата долу река. Ех, да е жив и здрав продавачът, че ме упъти  към това място. Явно бе „на щат“ в туристическата агенция, на чиито услуги се радвах, и бе свършил работата си брилянтно!

---

Оставих си раницата и отидох до реката. Водата бе чиста и бистра и определено ставаше за къпане. Имах нужда да си изпера и дрехите, но това можеше да почака един ден, дори два! Мястото бе много подходящо да поостана за повечко и да си почина малко на припек и на спокойствие.

Разпънах палатката, сложих чифт къси гащи и веднага скочих в реката. Водата бе студена предвид това, че се спускаше нейде високо от планината, но не бе проблем. Цял ден се плациках вътре, после се препичах на една голяма скала. Вечерта си събрах малко сухи клони и си запалих огън до палатката. Така, необезпокояван от нищо на това райско кътче, можех да стоя с месеци!

---

На следващия ден до пладне прах. Изпрах цялото съдържание на раницата, после сложих мокрите дрехи на една скала да съхнат и по обед съм заспал. Събудих се чак към пет следобед, с объркано съзнание къде съм и кое време на деня е – бях спал непробудно повече от четири часа. Всичките ми принадлежности, включително паспортът и парите, бяха в палатката, към която нямах видимост и се качих да проверя дали всичко си е на мястото. Там, до нея, заварих пет момчета. Бяха седнали на полянката до палатката и направиха знак да седна до тях. Запознахме се, всички бяха от щата Пенджаб на около 200 км на юг от тук, и бяха дошли за 2 – 3 дена на почивка. Искаха да знаят малко повече за мен и аз им разказах за България, после за приключенията ми в Непал и за оцеляването ми при силното земетресение, което дори те бяха усетили преди около месец. 

Бяха доста впечатлени и поискаха да разменим контакти. Аз също исках, момчетата изглеждаха доста свестни, дадох им фейсбука си и им казах, че като се добера до интернет непременно ще направим връзка, а те от своя страна ме поканиха да им гостувам, ако имам път към тях. На изпроводяк си направихме и някое друго селфи и момчетата заминаха. Тогава и през ум не ми е минавало, че ще се видим отново. Да не говорим, че тази среща и запознанството ми с тях всъщност се оказаха ключови за по-нататъшното ми приключение в Индия. Срещата, която се случи в този ден до палатката, дори стои в основата на повторното ми посещение в Индия! Не е ли изумителен начинът, по който твори Животът? На пръв поглед се случва нещо, което изглежда незначително и случайно, а всъщност оказва огромно влияние по пътя напред. Харесвам израза „На този свят няма нищо случайно“!

---