Епизод 4: Индия

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА С МОМЧЕТАТА ПРОДЪЛЖАВАТ

През нощта имах малък проблем с комарите, но още в Непал си бях купил препарат срещу тях и набързо си го разреших. Няколко пъти се будех и заради горещината, но в Индия почти навсякъде има монтирани вентилатори по таваните, които могат да ти спасят живота. Всъщност вентилаторите там са толкова важни, че в домакинствата имат акумулатори, които ги захранват при спиране на тока.

Вечерта, преди лягане, със Симран си поговорихме и разбрах, че семейството му се препитава главно от земеделие. Тук земята се използваше целогодишно и те рядко скучаеха. На сутринта се разбрахме да ме събуди и да му помагам в работата, с каквото мога. Още в шест бяхме на крак, пихме чай и се захванахме да действаме.

В постройка до къщата семейство Пану отглеждаха няколко биволици. Торта от тях използваха за производството на биогаз, както и за наторяване на земята. Група работници ни чакаха пред торището в готовност за работа. Симран изкара трактора, закачи едно ремарке и мъжете започнаха да го пълнят с тор. Земята им се намираше срещу дома им и когато мъжете бяха готови, отивахме да я разпръснем по нивата. Симран ми предаде кратък урок как се кара тракторът му, а и аз имах опит, та набързо го замених. Следващите няколко курса дори ме остави сам да се оправям. Тракторът имаше музикална инсталация – последна дума на техниката, и небезизвестните и мелодични пенджабски ритми се чуваха на километри разстояние. Наистина много забавно! Докато чакахме момчетата да напълнят ремаркето, Симран постоянно намираше какво да правим – я ще прескочим до Маниндеровия магазин да го видим, или пък ще отидем във фуражния цех наблизо за по чай и клюки.

---

След като приключихме с работата, решихме да си вземем вана. Въпросната „вана“ се намираше при биволиците и всъщност представляваше правоъгълно циментово корито, от което животните пиеха вода. Бе толкова горещо, че скочих без много да се замислям. После, докато се подсушавахме, аз си свалих гащите и останах гол. Симран веднага ми се накара, че тук това не е прието, и макар да бяхме само двамата и в присъствието на биволиците, не бива да оставам чисто гол. Тогава ми се строи доста странно, но една година по-късно, докато четях „Шантарам“ ми се стана ясно, че в Индия голотата не се толерира и дори когато се къпят в банята сами, повечето индийци са с къси панталони.

Следобед разглеждахме албумите от сватбата му с жена му Манприйт и гледахме част от видеото. Казаха, че сватбата е продължила цели седем дни! Уникално, ще ми се да бях и аз там.

Привечер отидохме и подбрахме Маниндер от фризьорския салон. После ме заведоха в близкия храм. Над 90% от жителите на щата Пенджаб изповядват сикхизъм. Аз лично не бях чувал за тази религия преди това и ми бе безкрайно интересно да слушам Маниндер и разказите му за десетте гурута, в които вярват.

И двете момчета имаха мотори „Роял Енфийлд Булет“ и вечерта изкарахме, препускайки по пътищата с тях. Само за два дни тези хора бяха успели да ме предразположат толкова добре, че имах усещането, че се познаваме от години. Никога преди това не бях усещал толкова скоро такава близост. Радвам се на много скъпи и истински приятели, но с всички тях сме извървели дълъг път на взаимоотношения, докато стигнем този ни статус. С тези двамата обаче изпитвах същите чувства на доверие и любов, и то толкова скоро. В Индия определено имаше някаква магия, някаква специална вибрация – толкова висока, че ме караше сякаш да се разтворя и да се слея с всичко наоколо.

---