Заминаването ми за Венесуела постави началото на този велик експеримент, а именно какво ще се случи, ако просто си взема еднопосочен билет за някъде и кацна в абсолютно непозната държава без план и посока? И ако се чудите как и защо точно избрах Венесуела, то веднага ще ви кажа: не съм я избирал аз – тя ме избра.
В началото на една прекрасна есен се прибрах от САЩ след повече от две години емигрантство: бях спестил някой друг лев и се чудех в какво да ги инвестирам. Тогава една приятелка ми спомена за брат си, който тъкмо се преместил на един венесуелски остров и искал да си отваря заведение там. Решихме да го попитаме дали си търси инвеститор и колега и той на драго сърце прие. Така се роди мечтата ми да заживея в напълно непознат и различен свят като Южна Америка. Реших да не бързам със заминаването и си взех билет за след няколко месеца. Дотук, както се вижда, всичко е що-годе нормално и няма чак толкова странни неща – освен избора на държавата, разбира се.
Малко по-късно обаче се случи следната случка: братът на моята приятелка заяви, че променя намерението си да живее и да прави бизнес във Венесуела. И най-добре за мен било да отменя заминаването си. И ето ме мен, стоящ пред дилемата да послушам здравия разум и наистина да не замина или да направя това, за което винаги съм мечтал – ей така да тръгна нанякъде с еднопосочен билет: без да знам какво предстои, без никой да ме очаква, без да познавам никого. Ако трябва да съм честен, ще ви кажа, че не съм си блъскал главата много, нито пък съм имал безсънни нощи, обмисляйки решението си. Просто усещането отвътре, че трябва да отида, беше толкова силно, че веднага реших, че наесен заминавам – и то не само на екскурзия, а за постоянно. Точно както бе планувано.
Разбира се, имаше приятели и близки, които се опитваха да ми налеят малко „здрав разум“, но докато те ми говореха, аз си представях красивите плажове на острова и грейналото слънце и трудно някоя от думите им достигаше до съзнанието ми.
Какво знаех за Венесуела – почти нищо! Какво научих, докато замина – нищо повече. Единствената информация, която допусках за държавата, бяха клипове с колажи от острова (този отдолу го въртях всеки ден) и снимки, които разглеждах. Нито байт повече. Защо ли? Сега ще ви кажа. Не умът ми взе решението за това заминаване – защо тогава да го занимавам и да му подавам информация? Решението бе взето от нещо отвъд – наречете го, както искате, но това нещо не се интересуваше от нищо освен ритмичната салса, красивите местни пейзажи и мелодичното звучене на испанския език.
Записах се на езиков курс, та като кацна, поне да мога да си кажа нещо с местните. Изкарах две нива и спрях – сметнах, че на място ще продължа. Все пак бях решил да емигрирам там и щях да имам достатъчно време да науча езика.
Страхотен пътепис който изчетох на един дъх. Всичко за Венецуела е много интересно
Пожелвам Ви в най-близко бъдеще да я посетите!