Епизод 1: Венесуела

ПОСЛЕДНИ ДНИ НА ОСТРОВА И ТОВА, КОЕТО ПОСЛЕДВА

Времето минаваше бързо – денем на различни плажове, а вечер с бира и разговори с Хосе – нощния пазач или с различните гости на къщата, на които показвах луната и звездите с телескопа. Те пък редовно ме канеха на вечеря, та за времето там имах щастието да опитам доста неща от венесуелската кухня. Когато Хосе не беше на работа, излизахме вечер на бар и там с още други приятели се забавлявахме до късно. Бях решил, че ще остана месец на острова и после ще се прибера в България, но билет все още нямах.

В последната седмица в разговор по скайп много близка моя приятелка ми припомни две неща. Първото беше една моя голяма мечта и тя се казва аяуаска – специална отвара, която се прави от растения, виреещи само с амазонската джунгла. Отварата се пие в присъствието на шаман и води до много дълбоки духовни преживявания.  Второто нещо, което ми припомни, е, че в България нищо кой знае какво не се случва и че трябва да продължа приключението си. 

---

Още при споменаването на аяуаска за втори път усетих онова щастливо чувство, бликащо отвътре: същото, което усетих при размислите ми дали да дойда тук, във Венесуела. Така реших да замина за Перу.

Но къде точно в Перу трябваше да отида? Някак си не вървеше да кацна в Лима, да се наредя на някакво гише и, като ми дойде реда, да попитам: „Извинете, къде се пие аяуаска?“

Започнах да търся в Гугъл. Той поне знае много неща! Само след пет минути вече четях блог на наша сънародничка, която е била в Перу, и надълго и широко обясняваше за аяуаска церемониите и преживяванията си. Имаше имейл и реших да ѝ напиша писмо-запитване. В него изказах намеренията си и я помолих да сподели информация къде точно трябва да отида, какво по-точно трябва да направя, за да пия и аз от отварата. Пратих писмото и отидох при Сиро да се консултирам и с него. Все пак човекът е родом от Перу и със сигурност трябваше да знае това-онова по въпроса.

Сиро не знаеше много за церемониите, но каза, че ще поразпита и че по-късно ще звънне да ми каже. Деня изкарах на плажа, а като се прибрах в къщата ме очакваше приятна изненада – имейл. Жената от блога ми беше отговорила. В писмото си тя беше написала, че в момента се намира в Перу и че ако имам желание да отида при нея, то тя на драго сърце ще ми каже къде точно се намира, как се стига дотам и че дори ще ме посрещне на летището. За мен това беше повече от печалба от тотото. За мен това беше знак от Живота, че всичко е наред, че се движа по предначертания план и че няма от какво да се страхувам.