ЗАМИНАВАНЕТО
И ето септември дойде и до моето заминаване останаха две седмици. Ако кажа, че не съм изпитвал страх, ще ви излъжа. Страхувах се, разбира се, но в същото време усещах и една огромна радост отвътре. Тази радост не идваше от някоя мисъл; аз не знаех откъде идва, но ми даваше спокойствие. Казвах си: щом духът ми се радва, защо да следвам загрижения си ум и бликащите от него страхове?
И ето септември дойде и до моето заминаване останаха две седмици. Ако кажа, че не съм изпитвал страх, ще ви излъжа. Страхувах се, разбира се, но в същото време усещах и една огромна радост отвътре. Тази радост не идваше от някоя мисъл; аз не знаех откъде идва, но ми даваше спокойствие. Казвах си: щом духът ми се радва, защо да следвам загрижения си ум и бликащите от него страхове?
Полетът се състоеше от три прекачвания: едно в Испания, после в Италия и накрая от Каракас трябваше да се кача и на вътрешен полет за остров Маргарита.
Багаж – много! Нали не сте забравили, че исках да емигрирам? Следователно си взех доста дрехи, много вещи, както и любимата ми играчка – моя телескоп. С него планувах да се препитавам, докато се ориентирам и намеря някаква работа. Ей така, мислех си, вечер ще излизам с него на градския площад и ще показвам на хората я Луната, я Сатурн или Юпитер, Марс или Венера, а те, ако искат, ще пускат в кутията по нещо и колкото за храна ще има.
Въпросният телескоп на няколко пъти създаде ситуации, коя от коя по-смешни и интересни. С него и започна моето приключение във Венесуела. Приключение, в което екскурзовод беше Животът!
Страхотен пътепис който изчетох на един дъх. Всичко за Венецуела е много интересно
Пожелвам Ви в най-близко бъдеще да я посетите!