РЕШЕНИЕТО МИ ДА СЪМ ПРОСТО ТУРИСТ И ПОСЛЕДВАЛИЯТ АРЕСТ
И така: това, че се отказах да емигрирам във Венесуела не означаваше, че веднага трябва да се прибера в родината или да си помрачавам идните дни.
Сметнах, че и без друго съм на едно приказно място и си е съвсем редно да се възползвам от туристическите предизвикателства, които предлага остров Маргарита. Реших да изкарам цял един ден на приказния плаж, който и без това е на пет минути от къщата, и да се прибера чак привечер. Наистина бе много красиво, като от картичките с палмите и бистрите лазурни води на морето. Като огладнеех, прескачах до заведението отсреща и похапвах морски дарове.
Някъде следобед мина продавач на сувенири. Отказах му, а той от своя страна излезе с друго предложение. Попита ме дали искам да си купя малко марихуана. Сметнах, че това ще е много добър завършек на деня и почнахме да се пазарим за цената. Накрая се разбрахме и той каза, че ще отиде да я вземе и ще дойде до половин час. Така и стана – дойде, дадох му парите, а той ми подаде пакетчето, което аз веднага пуснах в чантата си.
След около час – час и половина реших, че е време да се прибирам; сгънах кърпата, мушнах я в чантата и тръгнах по пясъка. В същия момент от ляво и от дясно се появиха двама униформени мъже, спряха ме и казаха, че искат да проверят какво има в чантата ми. Определено не мога да правя театър, затова бръкнах и извадих пакетчето. Попитах ги дали случайно това търсят, след което ме хванаха за раменете и ми казаха, че съм арестуван. Обясниха ми и какви са последствията от това, че притежавам трева в тяхната държава и за дългите години затвор които ме чакат. В моето съзнание заваляха картини как се превръщам в екзотична „съпруга“ на някой закоравял местен бандит. Реших да предложа подкуп. И те приеха!
Съпроводиха ме до къщата за гости и ми казаха, че имам точно 10 минути да се върна с парите. След като прекрачих вратата на къщата, директно се запътих към офиса на управителката и ѝ разказах за случващото се в момента без грам пропуски. И двамата силно се усъмнихме в това дали мъжете изобщо са полицаи, но тя беше сигурна, че дори е по-лошо, ако не са.
Каза, че имам две възможности. Едната бе по най-бързия начин да си събера багажа, да се натоваря на служебния джип и през задния изход да ме закарат на летището и да напусна острова. Другият вариант бе да си платя подкупа (300$) и да си изкарам останалите дни без да се притеснявам и без да си помислям да си купувам отново трева, разбира се. Избрах втория вариант. Платих си и така набързо всичко се върна на мястото си. Тогава си забраних да си купувам марихуана от непознати, особено в чужда държава: забрана, която не подлежи на никакъв коментар.
Страхотен пътепис който изчетох на един дъх. Всичко за Венецуела е много интересно
Пожелвам Ви в най-близко бъдеще да я посетите!