АНХЕЛ – НАЙ-ВИСОКИЯТ ВОДОПАД НА СВЕТА
Преди години, когато научих, че най-високият водопад на планетата се намира във Венесуела, си мислех, че най-вероятно никога няма да го видя именно защото е там. Все пак Венесуела не е сред най-посещаваните туристически дестинации, точно обратното. Но животът е непредсказуем и точно сега се намирах именно във Венесуела, макар и причината далеч да не бе водопадът Анхел. Не можех да пропусна възможността да отида и да го видя.
Споделих със Сиро желанието ми и той веднага излезе с оферта. Трябваше да се кача на чартър и да прелетя над цялата държава, за да стигна до Националния парк „Канайма“. Там, насред джунглата и в близост до границата с Бразилия, се намираше Анхел със забележителните 979 метра височина. Самолетът трябваше да прелети няколко пъти в близост до водопада и след това да кацне в резерват. Сиро ми обясни, че има и вариант да го видя директно, но ще трябва да се подготвя за 3-дневен преход в джунглата и че не е сигурен дали ще може да ми намери водач, който да ме съпроводи. Избрах по-лесния вариант.
И така: малкият витлов самолет препускаше над Венесуела, натоварен с трима италианци, четирима швейцарци и един българин, всички изгарящи от нетърпение и с памук в ушите. Самолетът направи четири обиколки около водопада. Гледката беше зашеметяваща – водата падаше от толкова високо, че беше невъзможно да се задържи в течно състояние през този почти километър надолу път и затова накрая се превръщаше в пара. Какво творение на природата!
Кацнахме в резервата по обед и бяхме посрещнати от група местни индианци и екскурзовод. Индианците бяха приготвили вкусен обяд и след като приключихме с него, екскурзоводът ни поведе през джунглата. След лек преход стигнахме до коритото на обширна река и от там продължихме с кану. Стигнахме другия бряг и продължихме пеш през джунглата. Честно казано, не знаех къде сме се запътили, но и изобщо не ме интересуваше. Гледах с широко отворени очи, ослушвах се с широко отворени уши – за пръв път бях в джунгла и бях изключително щастлив.
Започна да става все по-шумно. Виновникът бе един огромен водопад и явно нашият екскурзовод ни водеше именно към него. След като стигнахме стана ясно, че ще преминем зад него. И наистина зад водопада имаше тесен път, издълбан в скалата, и всички започнаха да се събличат. Определено бяха подготвени, понеже си бяха сложили бански, а аз останах по слипове. Сложихме дрехите в найлонова торбичка заедно с техниката и преминахме зад водопада. Още едно незабравимо изживяване!
Чувствах се щастлив от това, че не послушах разума си, а духа си и реших да „емигрирам“ във Венесуела. Да, не всичко се подреждаше както си го мислех, даже точно обратното, но нека си признаем – кога в живота нещата стриктно следват нашия план? Именно – никога.
Страхотен пътепис който изчетох на един дъх. Всичко за Венецуела е много интересно
Пожелвам Ви в най-близко бъдеще да я посетите!