ОБИКОЛКА НА ОСТРОВА, БЛИЗКА СРЕЩА С ДЕЛФИН И 20 МЕТРА ПОД ПОВЪРХНОСТТА НА КАРИБСКО МОРЕ
И така, след като реших, че ще съм турист на остров Маргарита, то определено се нуждаех и от туристически агент, който да ми предложи възможните оферти. Така се запознах със Сиро – млад мъж, родом от Перу, който освен мой агент се превърна и в приятел. Сиро имаше симпатичен офис в близост до плажната алея на не повече от десет минути пеша от къщата и аз често го посещавах.
Мястото, на което се намирах, предлагаше доста атракции – коя от коя по-вълнуващи. Реших да започна с еднодневна джип обиколка на целия остров. Стартирахме в осем сутринта с питие в отворения към небето джип. Бяхме общо 6 човека: една много симпатична двойка над 50-те от Аржентина, двойка влюбени гълъбчета пак от там, шофьорът и аз. Предпоследният още като ме видя ми предложи да седна отпред при него, с много бърз пас ми подаде бира без изобщо да ме пита дали искам, а на останалите мили хора предложи сок и вода.
Денят беше като всички 340 подобни на този остров през годината – ясен, слънчев, топъл и прекрасен. Първо отидохме на Кастийо Санта Роса – отбранителна кула, построена през 1682 г. и служеща за защита от пирати и други морски разбойници. После посетихме и Basílica Nuestra Señora del Valle – наистина много забележителна сграда с патрон Virgen del Valle – покровителката на града и на военноморските сили на Венесуела.
След нея и след още една бира пристигнахме в Laguna de la Restinga – национален парк, разделящ острова на източен и западен чрез красива лагуна, преливаща от разнообразни водни птици и множество риби. Имахме удоволствието да се „разходим“ с моторна лодка из лагуната – едно наистина незабравимо преживяване. Последва обяд в ресторант с изглед към морето, който, освен на хора, се радваше и на клиентела от гълъби и игуани. От там запалихме джипката и отидохме на Playa Punta Arena – уникално красив плаж, известен с това, че там морето винаги е спокойно. Имаше и рибари, които тъкмо вадеха мрежите, пълна с най-различни риби. Поплувахме, попекохме се и се посмяхме с моите нови аржентински приятели.
Потеглихме за Fortín de La Galera – отбранителна кула, от която на 8 август 1817 г. се е водила историческата битка срещу испанските роялисти. Там, от върха, трябваше да наблюдаваме спектакъла по залязването на нашата красива звезда – Слънцето. Точно така и стана, времето беше добре пресметнато от нашия шофьор дори със спирането за бензин. Като споменах бензин, искам да ви споделя нещо по този въпрос. Ако и вие сте си мечтали като мен един ден цената на бензина да е по-евтина от тази на водата, то мечтата ви е вече факт. Просто трябва да отидете във Венесуела. Там бутилка минерална вода от половин литър струва 10 боливара, а 20 литра бензин – 2 боливара. За да си плати сметката за пълния резервоар, нашият човек просто се наведе в краката си и взе една от няколкото захвърлени там монети, с които явно само бензин може да си купиш!
И така, денят беше наистина запомнящ се. Освен преживяванията спечелих и приятел – Лукас. Аржентинец, с който и досега поддържам връзка и който възнамерявам да посетя в бъдеще.
Срещата с делфините
Имах период в живота, в който след проучване за делфините и начина им на живот бях стигнал до убеждението, че не ние, хората, а именно те са най-висшата форма на живот на Земята. И именно това, че живеят „голи и боси“ без технологии и по цял ден се забавляват доказваше, че съм прав.
Сиро, моят перуански агент, предложи да се срещна очи в очи с техен представител и аз, без и секунда да се замисля, приех. Срещата беше в басейн, а делфинът беше красив представител на нежния пол на име Съни. След целувка уста в уста, Съни предложи да ме повози на гърба си из басейна и аз се хванах здраво за гребена ѝ. Много интелигентно, усмихнато и позитивно създание. Определено ние, хората, имаме дълъг еволюционен път да изминем, докато ги настигнем.
Станах водолаз
Карибско море е едно от най-подходящите места за гмуркане на планетата. Това е така, защото температурата на водата остава постоянна през цялата година: нещо, което много се харесва на кораловия риф, а той пък от своя страна много се харесва на стотици видове риби и други морски същества. И така всички живеят там долу под водата щастливо, а особено щастлив бях аз, че имах възможност да се гмурна и да ги видя.
За целта се качихме на лодка и отплавахме за съседен безлюден остров. Инструкторката ми беше младо момиче от Германия. Попаднало на Маргарита преди години с баща си по време на екскурзия, влюбила се в острова и решила да се премести на него за винаги.
След кратък курс за работа с кислородния апарат и по безопасност се потопихме. Това, което се случваше долу, беше наистина забележително: цяла една различна екосистема. Рибите плуваха навсякъде покрай нас. Големи, малки, жълти, сини, срамежливи, любопитни, нахални – всякакви. Всичко бе толкова вълнуващо за мен, че мисълта за удавяне дори и не достигна съзнанието ми. С две думи, ако ви се иска да се гмурнете, но ви е страх, в момента, в който се потопите и погледнете надолу ще бъдете толкова завладени от всичко, че изобщо няма и да се сетите за опасността. Така че следващия път, когато ви попадне такава възможност, действайте!
Страхотен пътепис който изчетох на един дъх. Всичко за Венецуела е много интересно
Пожелвам Ви в най-близко бъдеще да я посетите!