ВЕНЕСУЕЛА МЕ ПОСРЕЩА

Ако кацате на летището в Каракас, ще имате усещането, че сте се върнали назад във времето. Ако имате спомени от комунистическия хоремаг, то тогава лесно можете да си го представите. С разликата, че като погледнете през прозореца, се виждат излитащи самолети. Усещането е уникално. Вън от зоната на комфорт, вън от обсега на близки и приятели. 

Само аз… и телескопът. Веднага ме заведоха в една стая, за да им обясня какво е това нещо и откъде съм го купил. След като не бях в състояние да им покажа касова бележка, наложи се да платя такса внос и ме пуснаха, че ми оставаше още един полет – този до остров Маргарита. Отидох да се чекирам, багажът ми беше претеглен и поставен върху лентата. А тя, неподвижна, служеше за маркиран път, по който се разхождаха служители с куфари. 

От гишето ми подадоха една малка касова бележка, след което момичето направи знак, че е време да се разкарам, за да обслужи следващия пътник. Попитах я за бордовата карта, а тя ми каза, че в момента я държа в ръцете си. Един гринго, разхождайки се по лентата за багаж, приближи, грабна куфарите ми и ги затътри нанякъде.

Полетът до острова бе по-малко от час – време, напълно достатъчно да предположиш и да се убедиш, че пилотите са пияни и не са сигурни в коя посока да насочат самолета. Все пак кацнах благополучно по време на залеза. Въздухът беше топъл, влажен и непознат. Също така беше зареден с мистерия и загадъчност – все неща, които караха тялото ми да настръхва от радост и вълнение, а умът – да се вцепени от безпомощност.

Имах резервация в къща за гости и знаех как се казва. Знаех също, че е на повече от 20 км от летището. Веднага се метнах на едно такси, а то, произведено много преди аз да бъда произведен, лъхаше на изгорял нискооктанов бензин. Шофьорът бе мустакат венесуелец на средна възраст, пристрастен към салсата. Потеглихме веднага. 

И тогава, на здрачаване, седнал на задната седалка в тази странна кола, под звуците на латино музиката и поклащащите се палми през прозореца, за пръв път се почувствах истински свободен. Свободен от работа и задължения, от сметки и ангажименти, от очаквания и преструвки. Нямаше минало и бъдеще, а „Кой съм аз?“ бе въпрос на моментно решение и на настроение.


В къщата за гости ме очакваха. Показаха ми къде е стаята и ми казаха само да вляза, да пусна климатика и да изляза веднага. Това се налагаше, понеже температурата вътре достигаше критично опасни нива. Таванът бе бетонна плоча, която явно цял ден се бе нагрявала от слънцето, и вътре бе като в пещ. Къщата имаше басейн с бар: отидох да си взема една бира и да изчакам стаята да се поохлади. Две неща ми станаха ясни онази вечер: испанският ми много забавлява хората и никой не е чувал за България.

This Post Has 2 Comments

  1. Николай

    Страхотен пътепис който изчетох на един дъх. Всичко за Венецуела е много интересно

    1. admin

      Пожелвам Ви в най-близко бъдеще да я посетите!

Вашият коментар