КАРНАВАЛЪТ CON LA FUERZA DEL SOL В АРИКА

Пътувах през пустинята цялата нощ и пристигнах в Арика някъде към осем сутринта. Денят беше петък, някой от последните дни на януари, и въздухът бе започнал да се нажежава дори в този ранен час. Намерих хостела и домакините бяха така добри да ме настанят преди 12 на обяд: нещо, което рядко се случва. Мястото си го биваше: беше и първото спално помещение с единични легла, което бях виждал досега. Но и най-огромното! Изброих 22 легла, разположени в нещо като хангар. Столовата пък приличаше на скъп лондонски ресторант, а също така в задния двор имаше и градина с мека мебел и множество растения. Взех си душ, след което вниманието ми бе привлечено от музика, която се чуваше някъде в далечината. Карнавалът явно започваше и аз набързо се облякох, грабнах камерата и излязох. 

Определено не мисля, че за подобно събитие думите са най-подходящото изразно средство, затова тук ще поместя голяма част от снимките и видеата, които направих. Няма да се впускам в подробни разкази, но все пак ето малко информация: 

Международният карнавал Con la Fuerza Del Sol ( със силата на слънцето, исп.) бележи началото си през 2002 г., когато се слели две големи шествия, провеждани дотогава, от Bailes Andinos de Arica и Federación de las Artes Indígenas Kimsa Suyu. В сегашния му вид това е третият по големина карнавал в Южна Америка с участници от Чили, Боливия, Перу, Аржентина и Еквадор. Продължителността е три дена, като само танцьорите и музикантите са над 15 000 души и заедно с туристите населението на Арика нараства с над 100 хиляди.  

Карнавалът представлява огромно шествие по улиците на града, дълго няколко километра, като участниците не спират да танцуват, свирят и пеят почти по цялото трасе. 

Ето и няколко снимки и видеа от първата ми среща с това пъстро и цветно събитие:




За мое съжаление през първия ден карнавалът бе продължил до малките часове и не можах да остана, защото се чувствах много изморен заради нощния преход с автобуса от Сан Педро де Атакама. В събота сутринта станах доста рано и използвах времето преди началото на програмата, за да отида да разгледам Арика. 

Градът се намира на брега на Тихия океан и има голямо пристанище. Символът на Арика – огромна отвесна скала, която се виждаше от всякъде, привлече вниманието ми още с пристигането ми, затова реших до обед да се покатеря на нея. 


Още от скалата видях започващото шествие и побързах да сляза и да се присъединя към десетките хиляди. Целия ден изкарах на карнавала, като този път останах и през нощта и направих малко нощни снимки. В неделя автобусът ми беше чак вечерта, та имах късмета да видя и края на това уникално събитие. Искам да споделя малко от впечатленията, които натрупах:

Участниците се раздаваха като за последно! Въпреки убийствената жега, маските и облеклата (на някои мъже костюмите достигаха по 15килограма) тези хора не спираха да подскачат, пеят и танцуват. Всяка група си имаше човек, който да ги разхлажда – обикаляше и ги пръскаше с един пулверизатор с вода. Участие взимаха хора от всякаква възраст, като най-младите обикновено формираха тайфа, специално предназначена да се закача с публиката. Дечицата бяха въоръжени с флакони с изкуствен сняг (безобидна пяна, която изчезва след пет минути) и пръскаха хората, но някои от тях „отвръщаха на удара“ и резултатът беше наистина много смешен и караше всички воюващи да се заливат от смях. 

Дефилето завършваше в една широка улица, която представляваше нещо като сцена, на която участниците трябваше да покажат най-доброто от себе си, а водещи представяха групите и даваха подробности за тях. Такива водещи имаше и на още няколко места по трасето, та беше трудно да останеш неинформиран коя група наблюдаваш в момента, от къде идва, кога е създадена и т.н. 




Не знам дали всички тези участници бяха на специални добавки или просто взимаха енергията си от силата на слънцето (Con La Fuеrza del Sol), но въпреки жегата и няколко часовото непрекъснато танцуване усмивките не слизаха от лицата им дори за миг. И ако мислите, че след края на дефилето танцьорите и музикантите отиват някъде да си починат, грешите. Точно под огромната скала – символ на града, повечето от тях се присъединяваха към нещо като афтърпарти с цяла сцена и дори водещи. Така, когато и да ви се дотанцува, винаги имаше с кого  – 24 часа в денонощието. Какво да кажа за финал освен едно – латиносите са си латиноси! Музиката тече в горещата им кръв и определено знаят как да се забавляват!

Вашият коментар