Ден три: Салар Дел Тара
Тази екскурзия беше целодневна. Много се зарадвах, когато се качих в бусчето и видях вътре Александра. Мириам отново я нямаше, защото пак щяхме да се качваме на над 4 хиляди метра надморска височина.
Отначало се движехме по нормален асфалтов път, който скоро премина в ситни камъчета, докато накрая съвсем се изгуби и се носехме направо през пустинята. Посоката ни беше Салар дел Тара – огромна равнинна местност, изобилстваща от солници, лагуни и интересни релефни пейзажи. Трябваше да изминем около 120 км през пустинята и почти щяхме да стигнем границата на Чили с Аржентина.
Спирахме на няколко места: първо се отбихме да видим Vegas de Quepiaco – огромна лагуна, с пожълтяла от сярата вода и дом на безброй фламинги и викуни. Последните приличат на лами и ме очароваха с нещо много интересно: когато трябваше да се изхождат, викуните си имаха специални обособени места за това. Лесно можеха да бъдат намерени – представляваха черни, набиващи се на очи райони насред равната жълта пустиня, и освен за тоалетна, тези ламоподобни ги ползваха и за маркиране на територията си.
След още час друсане в бусчето, в което понякога трябваше да се хванем, за да не изхвърчим от седалките, спряхме да разгледаме и Pujsa Salt Flat. Това беше наистина много красиво и впечатляващо място: огромни каменни стълбове, високи десетки метри, по-известни като Пазачите или Монасите на Пакана. Образували са се преди хиляди години, когато силна вулканична дейност разтърсва платото и ги оформя от наслоена вулканична пепел. Забележително!
Някъде по обед пристигнахме и на крайната дестинация – Салар дел Тара. Представлява огромни отвесни скали, наподобяващи орган в катедрала, а до тях в безкрайна лагуна са заболи глави розови фламинги. Думите не могат да опишат тази неземна красота, затова отново ще оставя тази задача на снимките.
През всичките вечери досега се опитвах да направя и една изключително вълнуваща за мен екскурзия, а именно Atacama Stargazing (наблюдаване на звездите). Няма по-подходящо място за това – намирах се в най-сухата пустиня на Земята. Изключително голям фен съм на астрономията, дори имам блог, който е изцяло на астрономически теми.
За голямо съжаление и трите вечери екскурзията биваше отменяна заради облаци, за което дори и Рената се чувстваше адски зле, сякаш тя бе виновна за нещо. Е, това беше положението, нямах избор, освен да го приема.