САН ПЕДРО ДЕ АТАКАМА
От Антофагаста трябваше да прекося почти цялата държава по ширина, за да се добера до Сан Педро де Атакама. Добрата новина бе, че за разлика от дължината си, Чили не беше толкова широка и за четири – пет часа направих прехода през пустинята с автобус. Градчето е много известна туристическа дестинация и ако сте в Чили всеки щеше да ви го препоръча. Време беше да разбера защо беше така.
Озовах се в съвсем малко градче, където само по главната улица имаше асфалт. Хостелът се оказа точно до автогарата, но то погледнато реално всичко бе до автогарата. Радвам се, че този път резервирах предварително леглото си, защото се оказа, че броят на туристите тук е почти винаги по-голям от предлаганите места за нощувка. Метнах си раницата и веднага се отправих към центъра, за да открия агенцията, която Фернандо ми беше препоръчал. Той беше идвал тук само преди две седмици и ме изпрати с доста съвети и препоръки.
Защо ми трябваше агенция ли? Ами защото забележителностите не бяха в Сан Педро, а в радиус от 80 – 150 км от градчето и без организирани екскурзии бе почти невъзможно да се посетят интересните места (освен ако не си вземете кола под наем, макар че и тя няма да ви заведе навсякъде).
Хубаво беше да организирам нещо още за утрешния ден, защото и без това времето рязко се скъси заради карнавала. Намерих агенцията доста лесно и бях любезно поканен да седна срещу лъчезарна жена на име Рената. Лесна сделка беше – набързо ми запълни четирите дена от сутрин до вечер, като беше належащо да правя по две екскурзии на ден, за да успея да видя всичко. Цената наистина бе висока дори и след голямото намаление, което ми направи Рената, но веднъж се отива в най-сухата пустиня на Земята, а и пари се изкарват. Платих и си стиснахме ръцете.
Като излязох навън от агенцията вече беше тъмно и на мен не ми оставаше нищо друго, освен да си взема една бира и да се приспя, защото от утрешния ден ме чакаше сериозен туристически маратон.
Ден първи: Лагуни Алтипланик и Лунната долина ( Altiplanic Lagoons and Valle de la Luna )
Лагуните се намират на 90 километра от Сан Педро и на повече от 4000 метра над морското равнище. Подхранват се от реки и потоци и привличат голямо разнообразие от животни и птици. Пейзажът е труден за описване: множество вулкани и насечен релеф и заснежени планини наоколо, отразени в огледалото на водата. В лагуните се разхождаха множество розови фламинги и плуваха различни птици, а около тях спокойно и свободно си пасяха диви лами. Наистина бях шокиран от красотата тук: след Патагония мислех, че вече трудно ще бъда впечатлен от природата, особено в една пустиня, но се оказа точно обратното. Не можех да си затворя увисналата долна челюст от възхищение. Колко много красота в едно толкова сухо място!
Следобедната екскурзия не беше толкова далеч от градчето и само след по-малко от половин час вече бяхме пристигнали. Според Фернандо лунната долина бе най-красивото място в пустинята и аз бодро крачех след нашата екскурзоводка.
Първо се навряхме в една скала и преминахме през нещо като пещера, а после започнахме лека-полека да се изкачваме през скалата и така, докато не затворихме кръга при бусчето. Не беше кой знае колко интересно, но пък втората част от програмата се оказа умопомрачаваща.
Бусчето ни откара малко по-навътре и ни остави в подножието на някакво възвишение. Започнахме да се катерим по него, като теренът бе ту скалист, ту със ситен пясък като на някой плаж. Накрая стигнахме върха и всички в един глас заохкахме и заахкахме.
Бяхме се озовали върху огромен заспал вулкан, около който, накъдето и да се обърнеш, панорамите бяха неописуеми. А самият кратер – огромен колкото няколко футболни игрища, целият побелял от тънък слой сол на повърхността, наподобяваше лунен пейзаж. Ето защо и самото място се казваше така – Лунната долина.
Времето беше много добре изчислено и половин час преди залеза бяхме заели позиции на върха на една скала, от която спектакълът по бавното и тихо спускане на родната ни звезда зад хоризонта остана запечатан завинаги в съзнанието ми.
