Ден последен: Puritama Spring Waters
Колкото и да се опитвах да остана в информационно затъмнение относно екскурзиите, които предприемах от Сан Педро, за последната вече ми бяха обяснили къде отивам и какво ще има: щеше да е нещо като естествено джакузи, знаех го и се бях подготвил психически. Колко добре го бе пресметнала моята бразилска агентка Рената – в последния ден, след три дена търчане къде ли не, да поразпусна малко и да поизлъскам косъма.
Мястото бе близо – само на около 30 км от градчето. Там река Пуритама, чиито води водят началото си от планинската верига, бива затоплена поради близкото си преминаване до вулканична активност в непосредствена близост до повърхността на земята. Така, в образуваните естествени басейнчета и тераси с водопадчета, водата бе около 33 градуса, пълна с полезни за тялото минерали и винаги в очакване някой да се потопи в нея. Общо имаше около десет различни по форма естествени басейнчета, като успях да се накисна във всяко едно поотделно. Наистина много разтоварващ полуден изкарахме на това място. Не знам дали имаше определена допустима квота или просто имах голям късмет, но басейнчетата не гъмжаха от хора, както си го представях, а всъщност бе точно обратното!
Прибрах се в ранния следобед в хостела, за да си събера раницата, да хапна и да изчакам да дойде вечерта: имах нощен автобус до Арика, градът на карнавала! Много се зарадвах да видя там новия си приятел Лонг Лу, за когото искам да ви споделя в следващите редове.
Родом от Китай, Лонг Лу бе изкарал по-голямата си част от живота в Африка заради работата си – човекът бе инженер и цял живот бе работил по изграждане на електроцентрали в различни африкански страни. Докато не е бил командирован в Африка, този интересен човек не си е ходил в Китай, а е живял със семейството си и трите си деца във Франция, откъдето е съпругата му. Лонг Лу пръв ме заговори, искаше да знае от къде съм и как върви пътешествието ми. Това беше „рутинна проверка“ между пътешественици, която се случваше почти всеки ден и аз вече можех и насън да разкажа тази информация. Интересната част дойде, когато той започна да говори за неговото пътешествие.
Първо бях шокиран от възрастта му – 64-годишен! То че на азиатците не им личат годините всеки го знае, ама чак пък толкова… С две думи, беше пенсионер. Каза, че преди 3 години, когато дошло време да се пенсионира, всичките му колеги започнали да строят къщи и да си купуват лъскави автомобили, но това далеч не бил неговият план. Децата му вече били пораснали, а съпругата му все още имала да работи няколко години, докато се пенсионира, затова Лонг Лу си купил една раница, пъхнал в нея най-необходимото и тръгнал! На приключение!
И така вече трета година, без да се прибира във Франция! Четирите дена, в които се виждахме в хостела за малко, нямаше как да стигнат да сподели натрупаните преживявания, а тези, за които все пак разказа, бяха зашеметяващи. Той дори бе живял при племе с диваци в Папуа Нова Гвинея! Не знам дали бе натрупал мъдростта си по време на пътешествието или просто си беше един мъдър китаец, но Лонг Лу често ми споделяше безценните си житейски виждания.
Ще ви споделя едно от тях, което вярвам вълнува всеки от вас: как така един човек на 64 може да изглежда по този начин, да е толкова подвижен и жизнен, че да изкачи базовия лагер на Еверест само преди година и половина? Човекът беше убеден в следното нещо: всичко, което вкарваме в тялото си, рано или късно се отразява. Без изключения! „Пушите цигари – защо тогава се учудвате, че сте сбръчкани? Прекалявате със захарта – нормално е да сте дебели и болни. Алкохол? Забрави го напълно! Грижи се добре за тялото си и имай нужното уважение към него и то непременно ще ти се отплати“, ми бе казал Лонг Лу и думите му най-вероятно ще отекват доста дълго в съзнанието ми.
