САН МАРТИН ДЕ ЛОС АНДЕС
Малко курортно селище на брега на езерото Лакар. Хостелът представляваше една красива къща, в която изкарах по-голямата част от времето си, докато бях там. Усещах, че се разболявам и се чувствах доста отпаднал, а и времето беше студено и дъждовно.
Два дена бях в градчето, като първия се поразходих из центъра, състоящ се от две главни успоредни улици с магазинчета, ресторанти и градинки между тях. Беше малко преди Коледа и силно впечатление ми направи коледната декорация на града. Замислих се, че никъде досега в Аржентина не видях отрязано коледно дръвче и винаги се използваха изкуствени или се импровизираше с нещо, какъвто беше случаят тук.
Хората си бяха направили кампания по събиране на празни пластмасови бутилки, като навсякъде из градчето имаше специални кошчета, където да бъдат изхвърляни. Не знам кой се бе заел с направата им – много вероятно да бяха местните деца, но всички те бяха прилежно боядисани и отрязани, след което наредени във форма на няколко метрово коледно дърво с огромни подаръци под него – и те направени от същия материал. Гениално!
Втория ден го даваха да вали през цялото време, но сутринта беше слънчево и приятно, а и аз трябваше да се раздвижа, ако исках да не се разболявам, затова си облякох чисто новото яке и тръгнах по една пътека из близката гора. Доста се посъживих с тая разходка, като накрая стигнах и до невероятно красиво място, от което се виждаше цялото езеро. Времето наистина бе започнало да се разваля и се бе извил такъв вятър, че по едно време си помислих, че ще ме вдигне и отнесе нанякъде. Направих няколко хубави снимки и се върнах обратно в градчето.
Остатъка от деня изкарах в хостела заедно с всички други негови обитатели: Факундо от Буенос Айрес, който бе дошъл да си търси работа като готвач и бе единственият, дето не си сготви нищо, а наблягаше на купешки хамбургери; двойката руси влюбени гълъбчета, чийто странен език – микс между английски и немски, не успях да разпозная, та ги питах направо дали пък не е патагонски, а се оказа финландски; и Лукас от Франция, който бе ключов за следващия етап от моето приключение.
Как точно ли? Ами ето така: запознахме се и всеки сподели откъде идва: аз – от Барилоче, а той – от Пукон (Чили). Е, таман към Пукон се бях запътил и аз. Беше толкова силно развълнуван от изкачването на вулкана Вийярика, че редеше думите ту на английски, ту на френски. Не разбрах много от казаното, но пък ми стана ясно едно – ще изкачвам вулкан! Вдругиден!
Вие сте един от най-интересните пътешественици които следя и много обичам да чета вашите пътеписи!
Благодаря Ивета 🙂 Радвам се да разбера, че Ви е интресно. Поздрави!