КАЦАНЕ В ЛИМА, ЗАДЪРЖАНЕ ЗА КОНТРАБАНДА И ПРОВАЛЕНИЯТ ПОЛЕТ
Благодарение на жената, с която се свързах още докато бях във Венесуела, знаех къде точно отивам: в Пукалпа, малко градче насред амазонската джунгла.
Кацнах в Лима привечер и чак на следващата сутрин имах полет до там. Още на летището в Лима се усети разликата между Венесуела и Перу. Тук вибрацията беше някак си по-висока, погледите бяха по-дружелюбни, усмивките по лицата бяха повече.
Не знаех колко време ще пребивавам в джунглата, нито в държавата като цяло, но докато вървях през коридорите на летището видях плакат на Мачу Пикчу и веднага разбрах, че това ще е нещо, което ще видя със сигурност, докато съм тук. Как точно и кога, щях да разбера по-нататък. Сега трябваше да си взема куфара и да си намеря удобно местенце в летището за през нощта.
Отидох до багажната лента и зачаках. Малко след това и куфарите започнаха да излизат един по един, а между тях смело крачеше и душеше красива немска овчарка. Кучето мина покрай моя куфар, завря нос, след което изджавка няколко пъти. Полицаят, който стоеше от другата страна на каишката му, наостри вежди. Не бях кой знае колко притеснен, понеже знаех съдържанието на куфара си, затова смело отидох и го дръпнах от лентата, след което полицаят любезно ме помоли да го придружа. Отидохме в малка стаичка, в която трябваше да отворя куфара.
И така – за всичко бе виновен един банан. Даже и не помнех, че съм го пъхнал там. Внасянето на храна било забранено, така че, бананът беше конфискуван, аз писах половин час обяснения, а кучето получи няколко целувки и от полицая, и от мен за добре свършената работа. Какво да го правиш – душичка! А и аз време имах бол, така че малко неочаквана емоция ми беше добре дошла.
Нощта преспах на три слепени седалки. Полетът за Пукалпа беше в 7 сутринта и още в 5 и половина се наредих за качване в самолета. Падна ми се седалка на първи ред до прозореца. След излитането си наврях слушалките в ушите, усилих музиката и затворих очи. Заради зачестилите полети напоследък летенето вече беше започнало да ми става безинтересно. След двайсетина минути усетих някакво напрежение и отворих очи. Изражението на лицето на човека до мен подсказваше тревога. Махнах си слушалките и от него разбрах, че поради технически проблеми се връщаме обратно в Лима.
Двадесет минути по-късно самолетът се снижаваше над пистата. Двигателите ту бучаха силно, ту рязко спираха и това още повече нагнети атмосферата в самолета. През прозореца виждах, че сме много близо до кацане, но самолетът все още летеше с висока скорост. Пилотът го изправи и отново полетяхме нагоре. Направихме заход над бреговете на Тихия океан и пак започнахме да се снишаваме. Отново неуспешно кацане. В самолета вече можеше да се чуят плач, викове, молитви… На третия път пилотът реши да приземи самолета въпреки високата скорост! Пораздруса и поразтресе доста повече от нормалното, но за щастие без никакви произшествия.
Час и половина след това вече летяхме в друг самолет по същата дестинация и до приземяването оставаше малко време. Бях малко притеснен дали жената от имейла ще ме чака на летището, след като полетът закъсняваше. Самолетът започна да снижава и през прозорчето се виждаха очертанията на града. А той – нещо, което до момента не бях виждал: колиби и сламени покриви, тук-там някоя по-голяма къща и пътища без настилка. Замислих се дали самолетът ще може да кацне на писта без асфалт, после се замислих дали изобщо ще сляза от него, ако успее да кацне…
И така – асфалт на пистата имаше, даже имаше и по централните градски улици. Куфарът ми дойде потрошен и с липсващи колелца. Влачейки го след себе си, излязох от летището, а там наистина ме чакаше Силви – жената от имейла!
Well done Ignat!
(Leo from Sloane Club)
Thanks Leo!
Благодаря Ви, за разходката и Венецуела и Перу. Почти , като шамана успяхте да ме накарате да се почувствам странно, и невероятно разбира се. Започвам да мисля за Аяхуаска
И аз Ви благодаря за коментара Даниела.
Радвам се, че съм успял да ви пренеса в една аяхуаска церемоня, но най-добре е да я направите реалност. Това със сигурност ще промени Вас и Битието Ви в положителна посока!
Благодаря Ви !
Имам си мечта, да отида и аз до Мачу Пикчу.
Благодаря ви за пътеписа !
Имали сте невероятни приключения !
И аз Ви благодаря за коментара Мария, искренно се надявам мечтата Ви да стане ралност в най-скоро време!
Пътеписа Ви е повече от невероятен! Връзката Ви с телескопа е забележителна.Бях в Перу за около месец-приказна страна! Отдавна ми се ще да пробвам Аяуаска ,така че съм Ви благодарна за ценната информация! Нашата сънародничка ,героинята в разказа Ви,все още ли се намира в Перу и как може някой,интересуващ се от Аяуаска,да се свърже с нея или с шаман?
Здравей Бела,
Благодаря Ви за коментара и за хубавите думи. Перу наистина е много специална страна, а Аяауаска е нещо свещенно и няма да сбъркате ако решите да опитате. С героинята от разказа поддържам връзка, макар и доста рядко. Не съм запознат къде се намира в момента, но мога да Ви помогна като Ви дам линк към нейният уебсайт http://www.megaliths.org/ Желая Ви здраве и скорошна среща с Аяхуаска!
Страхотен пътепис и снимки и видео! Толкова реалистично все едно бях там и аз. Успех в живота и до нови пътеписи от следващи дестинации!
Радвам се, че така сте го усетили. Благодаря за пожеланията, да Ви се връщат 🙂
Беше ми много интересно да чета пътеписа,още повече ,че няма да отида.Поздравления за доброто описание!
Благодаря Надя,
Как може да сте сигурна за нещо, в живот в който, единственото сигурно нещо е неговото непостоянство? Зад ъгъла може да ви очаква пътешествие и и вие да нямате и грам представа за него.
Страхотен пътепис! Благодаря ви и за снимките.
Много бих искал да посетя и аз Мачу Пикчу
Благодаря Марио! Желая Ви в най-близко бъдеще да посетите Мачу Пикчу. Перу си остава едно от любимите ми места и като нищо бих се върнал отново там.
Здравей, преди две седмици пристигнахме в Перу след около два месеца пътуване из Еквадор и Боливия. Следващите две години с моя приятел ще прекараме в Куско. Още този уикенд се отправяме на приключение към Писак. Чувствай се поканен по всяко време, винаги ще има едно лего в повече 🙂
:))) Много мило, благодаря, ако идвам към Перу задължително ще се обадя и ще се възползвам от поканата!
Много се радвам за вас двамата, пожелавам ви много хубави моменти в Куско, ако видите моя приятел художника Хуан да го поздравите от мен! Много ще е хубаво да се видим, сигурен съм че говорим на общ език 😉
Поздрави!
Чета редовно, различни пътеписи, преживявания по време на пътеществия, но Вашето описание – споделяне ме грабна. И не само заради стройното, живо описание на местата, които сте посетили. Но най- вече заради тази втъкана невидима нишка, която пълни душата и повдига духа. Благодаря.
Мариана, Вие пък повдигнахте моя дух с тези думи. Дори ме оставихте безмълвен. Много исках да не напиша просто един пътепис, а да оставя това скрито послание до всички читатели, послание за Надежда. Надежда, че каквото и да се случва, Живота никога няма да обърне гръб на никой от нас, че освен наш Родител, той може да ни бъде и най-добрия приятел. От коментара Ви разбирам, че донякъде съм успял.