СРЕЩАТА СЪС СИЛВИ И РЕЗЕРВАТЪТ В ДЖУНГЛАТА
Силви – българка по произход, отдавна напуснала родината, бе слаба и стройна жена на средна възраст. След като се запознахме официално и се прегърнахме за добре дошли, тя предложи да отидем в центъра на града и да седнем на по сок някъде и да поговорим. За целта трябваше да се метнем на една моторизирана рикша, на която трябваше да събера и куфара си. Беше невъзможно. Единственият вариант бе да го придържам от външната страна на превозното средство. И така, само петнадесет минути след кацането ми, насред джунглата аз се возех на нещо, на което не съм си и представял, че ще се кача; седнал до жена, която всъщност не познавам, с едната ръка хванал здраво и без друго разнебитения куфар.
Помислих, че сънувам. Често сънувам цветно и детайлно. Нали знаете, като когато в сънищата нещата станат прекалено много в стил „Алиса в страната на чудесата“. Не знам за вас, но в такива моменти аз определено се усещам, че сънувам. Твърде странните и чудновати неща ми идват в повече; малко след това магията се разваля и се оказвам в леглото.
Там, на рикшата, даже се ощипах по крака, макар да знаех, че не е сън. И наистина не беше! Животът наистина може да е пълен с чудеса: такива, от които за миг или два да се усъмниш в достоверността на възприятията си. Усмихнах се широко, даже започнах леко да се смея. Бях щастлив от факта, че случващото се бе реално, че няма да се събудя в удобното ми легло, а че приключението, в което участвам, ще продължи! Всъщност приключението, за което ми беше трудно да повярвам, че е реално, тепърва започваше!
Бяхме седнали в улично кафе и слънцето припичаше там нейде от обратната страна на небето. Силви искаше да знае малко повече за мен и най-вече за подбудите ми да пия аяуаска, като дори още в самото начало ме попита дали боледувам от нещо. Това бе така, понеже в повечето случаи аяуаска служеше за лечение на болести, пред които медицината е безсилна. Поясни, че отговорът ми трябва да е максимално точен предвид това, че всеки шаман е различен, и даде сравнение с докторите в познатата ни медицина. Както има очни, кожни, травматолози, психолози и т.н. специалисти, така и шаманите се различават според това, което лекуват в аяуаска церемониите.
Казах ѝ, че се радвам на добро здраве и че желанието ми да пия аяуаска е подбудено по-скоро от духовна гледна точка. През последните години бях започнал да медитирам и това, което виждах и усещах по време на медитация, все още беше слабо, бледо и не толкова ясно и бях чел, че отварата определено ще ми помогне в подобряването на духовните ми практики.
Силви леко се усмихна, след което сподели, че при нея всичко започнало преди години с непрекъснато главоболие. Имала възможност да се лекува в елитни болници както у нас, така и в западна Европа, дори в Щатите. За съжаление главоболието не спирало и след като „нормалната“ медицина явно не можела да помогне, тя започнала да търси изход в нетрадиционната. Така живяла при гуру в Индия за известно време, в ашрами на различни просветлени учители, докато не дошла в Перу. Още след първата аяуаска церемония главоболието ѝ за пръв път спряло.
След кратка пауза Силви каза, че да намериш точния шаман не е лесна работа и че през последните два-три дена обмисляла при кои би ме изпратила, но сега усещала, че този, с когото работи в момента, би ми паснал идеално. Предложи ми да отседна на мястото, където е и тя. Обясни, че се намира извън града, в резерват насред джунглата, и че шаманът идвал там при нея. Разбира се, приех предложението.
Преди да потеглим натам, минахме през пазара на града да напазаруваме малко храна. В едно огромно хале хората продаваха всевъзможни неща. От чували с подправки и разни варива до купчини с пилешки глави или пък крака, различни плодове и зеленчуци, повечето от които виждах за пръв път. Температурата вътре бе най-малко 35 градуса и въздухът бе изпълнен с микс от приятни и не толкова приятни миризми.
След пазара спряхме кола – Силви говореше испански далеч по-добре от мен – и каза нещо на шофьора, след което той ни покани да влезем. Потеглихме. Малко по-късно се качиха и още хора, но слязоха преди нас.
Резерватът изглеждаше много добре. Ограден сред гората, в него можеше да се видят различни животни, влечуги и птици, като някои от тях бяха в клетки. Дървените бунгала, в които спяхме, бяха спретнати и симпатични, повдигнати на около метър над земята заради поройните дъждове, които се изсипваха почти всеки ден. Наех бунгало срещу това на Лили. Тя ме попита дали съм запознат с хранителния режим преди церемониите и дали имам готовност още същата вечер да се запозная с шамана и да преминем към действие.
Пиенето на аяуаска не е шега работа и изисква строг хранителен режим поне две седмици преди това. В него е абсолютно забранено консумирането на месо, захар и подправки, алкохол, както и всякакви измислени от човека вкусотии, и в общи линии можеш да ядеш само сварени зеленчуци с малко сол, както и плодове. Сексът във всякакви разновидности, включително и сам със себе си, също е строго забранен.
Бях спрял да ям животни още от предната година, а сладко и алкохол отказвах през последните десет дена, така че се чувствах готов. Силви каза, че шаманът ще дойде по залез и церемонията ще се проведе в нейното бунгало.
И така: броени часове оставаха до сбъдването на още една моя мечта. Но и не само: броени часове до събитие, което оказа силно въздействие върху живота ми като цяло; нещо, което промени призмата, през която възприемах както себе си, така и цялата реалност.
Well done Ignat!
(Leo from Sloane Club)
Thanks Leo!
Благодаря Ви, за разходката и Венецуела и Перу. Почти , като шамана успяхте да ме накарате да се почувствам странно, и невероятно разбира се. Започвам да мисля за Аяхуаска
И аз Ви благодаря за коментара Даниела.
Радвам се, че съм успял да ви пренеса в една аяхуаска церемоня, но най-добре е да я направите реалност. Това със сигурност ще промени Вас и Битието Ви в положителна посока!
Благодаря Ви !
Имам си мечта, да отида и аз до Мачу Пикчу.
Благодаря ви за пътеписа !
Имали сте невероятни приключения !
И аз Ви благодаря за коментара Мария, искренно се надявам мечтата Ви да стане ралност в най-скоро време!
Пътеписа Ви е повече от невероятен! Връзката Ви с телескопа е забележителна.Бях в Перу за около месец-приказна страна! Отдавна ми се ще да пробвам Аяуаска ,така че съм Ви благодарна за ценната информация! Нашата сънародничка ,героинята в разказа Ви,все още ли се намира в Перу и как може някой,интересуващ се от Аяуаска,да се свърже с нея или с шаман?
Здравей Бела,
Благодаря Ви за коментара и за хубавите думи. Перу наистина е много специална страна, а Аяауаска е нещо свещенно и няма да сбъркате ако решите да опитате. С героинята от разказа поддържам връзка, макар и доста рядко. Не съм запознат къде се намира в момента, но мога да Ви помогна като Ви дам линк към нейният уебсайт http://www.megaliths.org/ Желая Ви здраве и скорошна среща с Аяхуаска!
Страхотен пътепис и снимки и видео! Толкова реалистично все едно бях там и аз. Успех в живота и до нови пътеписи от следващи дестинации!
Радвам се, че така сте го усетили. Благодаря за пожеланията, да Ви се връщат 🙂
Беше ми много интересно да чета пътеписа,още повече ,че няма да отида.Поздравления за доброто описание!
Благодаря Надя,
Как може да сте сигурна за нещо, в живот в който, единственото сигурно нещо е неговото непостоянство? Зад ъгъла може да ви очаква пътешествие и и вие да нямате и грам представа за него.
Страхотен пътепис! Благодаря ви и за снимките.
Много бих искал да посетя и аз Мачу Пикчу
Благодаря Марио! Желая Ви в най-близко бъдеще да посетите Мачу Пикчу. Перу си остава едно от любимите ми места и като нищо бих се върнал отново там.
Здравей, преди две седмици пристигнахме в Перу след около два месеца пътуване из Еквадор и Боливия. Следващите две години с моя приятел ще прекараме в Куско. Още този уикенд се отправяме на приключение към Писак. Чувствай се поканен по всяко време, винаги ще има едно лего в повече 🙂
:))) Много мило, благодаря, ако идвам към Перу задължително ще се обадя и ще се възползвам от поканата!
Много се радвам за вас двамата, пожелавам ви много хубави моменти в Куско, ако видите моя приятел художника Хуан да го поздравите от мен! Много ще е хубаво да се видим, сигурен съм че говорим на общ език 😉
Поздрави!
Чета редовно, различни пътеписи, преживявания по време на пътеществия, но Вашето описание – споделяне ме грабна. И не само заради стройното, живо описание на местата, които сте посетили. Но най- вече заради тази втъкана невидима нишка, която пълни душата и повдига духа. Благодаря.
Мариана, Вие пък повдигнахте моя дух с тези думи. Дори ме оставихте безмълвен. Много исках да не напиша просто един пътепис, а да оставя това скрито послание до всички читатели, послание за Надежда. Надежда, че каквото и да се случва, Живота никога няма да обърне гръб на никой от нас, че освен наш Родител, той може да ни бъде и най-добрия приятел. От коментара Ви разбирам, че донякъде съм успял.