ЗАВРЪЩАНЕТО
Вече бяха минали повече от два месеца, откакто заминах за Южна Америка. Бяха се случили толкова много неща, че ми беше трудно да си спомня всичките наведнъж, и в крайна сметка усетих, че е време да се прибирам вкъщи. Телескопът ме чакаше в Каракас, или поне аз така си мислех, затова задължително трябваше да мина през Венесуела. Свързах се със Сиро – моя приятел от остров Маргарита, и той се погрижи за билетите. Дори ми намери полет от Каракас до Мадрид на цена, която бе почти невероятна за презокеански полет. Каза, че това е така, защото ще летя с местна авиокомпания и цената е превалутирана съгласно котировката, образувана от черния пазар на долари в страната.
Кацнах в Каракас привечер. Имаше кола, която да ме посрещне, метнах се бързо на нея с нетърпение да разбера истината около съдбата на телескопа. Още със слизането бях посрещнат от Хавиер! Това беше много добър знак и – както се оказа малко по-късно, човекът беше спазил уговорката и се бе погрижил за багаж ми. Всичко си беше там – наредено и непокътнато, както го бях оставил. Бръкнах в джоба си и с най-голямо удоволствие спазих моята част от уговорката – да му дам останалата част от парите.
Бях гладен и реших да отида да си купя нещо отвън. Попитах на рецепцията за магазин на близо и ми бе казано, че магазин има на около 100 метра, но не е желателно да ходя, понеже било опасно. Охраната се нави да ме пусне с уговорката, че ще ме проследи до магазина и обратно и с обещанието, че няма да се отклонявам от курса си. Отидох набързо и се върнах – без никой нищо да ми направи, разбира се. Напротив, хората в магазина се усмихваха, като ме видеха, и не се усещаше никаква заплаха.
На следващия ден бе и полетът за Европа, но чак в късния следобед. Нямах кой знае какво да опаковам – не бях вадил почти нищо от багажа и реших да уплътня времето с разходка из квартала. Хилядите предупреждения за опасността по улиците на Каракас подсилиха адреналина в кръвта ми, та през цялото време не можех да си сваля усмивката от лицето. Все още имах доста боливари в себе си и реших да ги похарча до стотинка в един ресторант. Хапнах зеленчукова супа, после сьомга с гарнитура, торта, а за да не ми присяда изпих и две бири. Търкаляйки се към хотела, купих и някой друг сувенир.
От хотела бяха така любезни да ме закарат на летището, благодарих им и се сбогувах с тях. Още от входа на летището видях онези машини, дето опаковат целия ти багаж, и тъй като и двата ми куфара бяха пред разпад, реших да се възползвам от услугата. Десет минути по-късно вече бях нареден на опашката за чекиране и през главата ми препускаха хаотични мисли.
Дори не обърнах внимание на идващите към мен полицаи, та ги забелязах едва като ме заговориха. Поискаха ми паспорта и ме попитаха къде отивам. Поогледаха ме хубаво, ама пък и аз си имах вид на наркотрафикант. Та след като видяха дестинацията и многото багаж ме поканиха да ги последвам. Озовах се в малка стаичка и бях помолен да извадя всичко от току-що фолирания багаж. Разбира се, телескопът привлече веднага вниманието им. Започнаха да го почукват, поклащат и гледат от различни ъгли. После грабнаха телескопичната му стойка. Казаха, че най-вероятно там съм скрил дрогата. Почнах да се ядосвам малко и реших, че кратък урок по астрономия може и да измести фокуса им.
Така и стана. Само дето фокусът сега се премести върху мен. Забелязаха, че устата ми е пресъхнала (което е нормално като се притесни човек), та ме попитаха дали не съм муле. Казах им, че през деня бях погълнал наистина много неща, но за мое щастие все храна. Искаха да знаят какво по-точно съм ял, дори и къде се намира ресторантът, в който обядвах. След това се наложи да махна някоя друга дреха от себе си. Всичките, ако трябва да съм точен. Държах се приятелски и не се заяждах и след като се убедиха, че не съм наркотрафикант, изведнъж станаха мили и любезни. Дори поискаха да им разкажа още малко за космоса. После единият от тях ме придружи до същото мястото за опаковане на багаж и двата ми куфара бяха отново обслужени, но за тяхна сметка.
След още няколко щателни проверки – дори и една в ръкава за влизане в самия самолет, най-накрая седях удобно на седалката. Само след няколко часа щях да съм на позната земя и щях да разговарям с близки хора – с две думи, щях да съм в зоната на комфорт. Само дето аз вече нямаше да съм същия. Случайно или не, Животът бе показал една много интересна част от себе си и сега гледах на света по различен начин.
На пръв поглед лекомисленото ми решение да замина за Венесуела, както и всичките събития, които последваха, ме бяха направили доста по-уверен в себе си. Някак си усещах, че светът навън не е опасно и враждебно място, както си мислех преди, а напротив – можех да му се доверя и да се оставя в неговите ръце.
Вече знаех, че във всеки един момент мога да замина на приключение без дори да планирам, без да резервирам нищо и без да познавам никого. Моята новооткрита „туристическа агенция“ работеше 24/7, абсолютно безплатно и предлагаше непредсказуеми и незабравими преживявания! Кръстих я Life Travel Guide и бях повече от сигурен, че скоро отново щях да се възползвам от услугите ѝ.
Well done Ignat!
(Leo from Sloane Club)
Thanks Leo!
Благодаря Ви, за разходката и Венецуела и Перу. Почти , като шамана успяхте да ме накарате да се почувствам странно, и невероятно разбира се. Започвам да мисля за Аяхуаска
И аз Ви благодаря за коментара Даниела.
Радвам се, че съм успял да ви пренеса в една аяхуаска церемоня, но най-добре е да я направите реалност. Това със сигурност ще промени Вас и Битието Ви в положителна посока!
Благодаря Ви !
Имам си мечта, да отида и аз до Мачу Пикчу.
Благодаря ви за пътеписа !
Имали сте невероятни приключения !
И аз Ви благодаря за коментара Мария, искренно се надявам мечтата Ви да стане ралност в най-скоро време!
Пътеписа Ви е повече от невероятен! Връзката Ви с телескопа е забележителна.Бях в Перу за около месец-приказна страна! Отдавна ми се ще да пробвам Аяуаска ,така че съм Ви благодарна за ценната информация! Нашата сънародничка ,героинята в разказа Ви,все още ли се намира в Перу и как може някой,интересуващ се от Аяуаска,да се свърже с нея или с шаман?
Здравей Бела,
Благодаря Ви за коментара и за хубавите думи. Перу наистина е много специална страна, а Аяауаска е нещо свещенно и няма да сбъркате ако решите да опитате. С героинята от разказа поддържам връзка, макар и доста рядко. Не съм запознат къде се намира в момента, но мога да Ви помогна като Ви дам линк към нейният уебсайт http://www.megaliths.org/ Желая Ви здраве и скорошна среща с Аяхуаска!
Страхотен пътепис и снимки и видео! Толкова реалистично все едно бях там и аз. Успех в живота и до нови пътеписи от следващи дестинации!
Радвам се, че така сте го усетили. Благодаря за пожеланията, да Ви се връщат 🙂
Беше ми много интересно да чета пътеписа,още повече ,че няма да отида.Поздравления за доброто описание!
Благодаря Надя,
Как може да сте сигурна за нещо, в живот в който, единственото сигурно нещо е неговото непостоянство? Зад ъгъла може да ви очаква пътешествие и и вие да нямате и грам представа за него.
Страхотен пътепис! Благодаря ви и за снимките.
Много бих искал да посетя и аз Мачу Пикчу
Благодаря Марио! Желая Ви в най-близко бъдеще да посетите Мачу Пикчу. Перу си остава едно от любимите ми места и като нищо бих се върнал отново там.
Здравей, преди две седмици пристигнахме в Перу след около два месеца пътуване из Еквадор и Боливия. Следващите две години с моя приятел ще прекараме в Куско. Още този уикенд се отправяме на приключение към Писак. Чувствай се поканен по всяко време, винаги ще има едно лего в повече 🙂
:))) Много мило, благодаря, ако идвам към Перу задължително ще се обадя и ще се възползвам от поканата!
Много се радвам за вас двамата, пожелавам ви много хубави моменти в Куско, ако видите моя приятел художника Хуан да го поздравите от мен! Много ще е хубаво да се видим, сигурен съм че говорим на общ език 😉
Поздрави!
Чета редовно, различни пътеписи, преживявания по време на пътеществия, но Вашето описание – споделяне ме грабна. И не само заради стройното, живо описание на местата, които сте посетили. Но най- вече заради тази втъкана невидима нишка, която пълни душата и повдига духа. Благодаря.
Мариана, Вие пък повдигнахте моя дух с тези думи. Дори ме оставихте безмълвен. Много исках да не напиша просто един пътепис, а да оставя това скрито послание до всички читатели, послание за Надежда. Надежда, че каквото и да се случва, Живота никога няма да обърне гръб на никой от нас, че освен наш Родител, той може да ни бъде и най-добрия приятел. От коментара Ви разбирам, че донякъде съм успял.