ЦЕРЕМОНИИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ
Следващия ден изкарах в размисли. Бях леко шокиран от това, което видях по време на церемонията. Беше ми трудно да повярвам до каква степен егото ми бе поело контрол и колко нелепо съм се съгласявал с упреците му, с непрестанната му критика и с вечното му желание за нещо повече. Чувствах се предаден и най-лошото бе, че аз сам бях предал себе си. Замислих се колко ли пъти бях чел и чувал за това колко е важно да обичаме себе си; че е невъзможно да обичаме другите, преди да обикнем себе си.
Трябваше ли да дойда до Перу, за да го осъзная? Явно да. Аяуаска бе разобличила егото. Какъв парадокс – именно то, егото, ни държи в спящо състояние подобно на наркотик почти непрекъснато, и ето тук, в джунглата, с помощта на друг „наркотик“, успях да го хвана на местопрестъплението. Сетих се за поговорката „Клин клин избива“.
Денят бе слънчев и прекрасен и реших да отида да се поразходя. Резерватът се оказа едно доста приказно място. След района с бунгалата имаше игрище за футбол и волейбол, а след тях – животни и папагали в клетки. Запознах се и с три маймуни. Начинът им на комуникация с хората беше изумителен – подаваха длан през решетката и когато обхванеш с двете си ръце мъничката им, досущ като човешка ръчичка, ме поглеждаха директно в очите и сякаш чувах мислите им. Прииска ми се и между нас, хората, да беше така.
Следобед започна да гърми и святка, след което се изсипа порой, който наводни всичко наоколо. Месецът бе ноември и заедно с предходния октомври тук беше пикът на валежите и всеки ден се изсипваше доста вода, придружена с множество мълнии и тътен. Церемониите определено не бяха нещо, което можеш да правиш всяка вечер, поне аз със сигурност не можех, а също и Силви, затова ги правихме през ден.
На следващата вечер шаманът дойде и отново вдигнахме „аяуаска наздравица“. Забелязах, че още докато поднасях чашката към устата си започна да ми се гади, подобно когато прекалиш с даден алкохол и на следващия ден го помиришеш. Силви после обясни, че тялото – тази интелигентна машина, вече знае какво се опитваш да направиш и по този начин създава защитни реакции към питието.
Този път не беше толкова ужасно и страшно както първия път. В началото отново имах от страховитите видения, но се държах мъжки и се борех с всичко, в което отварата бе решила да ме въвлече. После лошите сънища започнаха да отшумяват и последваха такива, в които аз можех да избирам мястото и времето.
Зарових се в миналото. Наблюдавах отдавна „забравени“ случки с такива подробности, че се зачудих дали всички тези картини са съхранени в мозъка ми или по-скоро някъде другаде и в момента съм направил връзка с тях. Дори реших да тествам дали спомените са реални или плод на въображението ми.
Върнах се във времето, когато бях в армията. Ротният ни командир ме беше зачислил в канцеларията му и по цял ден пишех какви ли не неща. В ротата бяхме около 30 човека и по това време знаех трите имена на всеки един от тях, понеже всеки ден ги пишех по няколко пъти. Определено щях да ги разпозная, ако ги видех някъде написани. Фокусирах се и не след дълго стоях пред един списък на ротата; списък, който определено беше написан с моя почерк. Започнах да чета – дааа, спомените бързо изплуваха и бях убеден, че именно така се казваха момчетата!
Пабло ме попита как съм и аз с усмивка на лице му отговорих, че съм много добре. Надали виждаше усмивката ми в мрака, но със сигурност усещаше състоянието ми.
Церемонията е с продължителност около три часа. За разлика от въздействието на алкохола например, по време на самата церемония, както и след нея, винаги можеш да направиш така, че да си в нормално състояние. Да вземеш адекватно решение, дори и да шофираш, ако се наложи. Просто аяуаска правеше възможно да имаш достъп до едно по-висше съзнание: усещах се по-знаещ, усещах се свързан с една дълбока мъдрост. И оттам, вярвам, произлизат и лековитите възможности.
Отварата сама по себе си няма лекуващи свойства – или има, доколкото и ако смесиш два вида чай. Но аяуаска е излекувала какви ли не „неизлечими“ болести, аяуаска е върнала в правия път безброй наркомани и това не идва от свойствата на растенията, от които е направена. Идва от съзнанието, до което получаваме достъп благодарение на нея. Затова и преживяванията на всички са абсолютно различни. Вие няма да видите това, което преживях аз. Моите преживявания бяха специално „прожектирани“ за мен. Бяха спуснати от едно по-висше съзнание, за да ми подскажат нещо. Нещо, което би променило живота ми в положителна насока. Ето защо смятам, че аяуаска е жива, че има дух – защото тя работи изключително индивидуално.
Последваха интересни дни. Денем изследвах живота в резервата – проследявах дългия път на група огромни мравки от дома им до работното им място и обратно, комуникирах с маймуняците, дори се осмелих и погалих огромния рис в клетката. Няколко пъти ходих до града на разходка и пазар, където се изгубвах и после отново намирах къде съм. Купувах си плодове и зеленчуци, които виждах за пръв път, и Силви ми помагаше с информация как се ядат.
В бунгалото ми също кипеше живот. През банята имаше магистрала, по която преминаваха огромни мравки. Веднъж реших да си поиграя с тях и половин час правих барикади, които те трябваше да заобикалят. На следващата нощ обаче една от тях се бе прокраднала под завивките ми и ме изкара от най-дълбокия сън с мощно ухапване по бедрото. Реших, че си го заслужавам и повече не ги закачих.
В тоалетната ми чиния пък живееше жаба. Отначало реших, че е в беда и тръгнах да я спасявам, но след като тя отново се завръщаше там, стигнах до заключението, че това всъщност е домът ѝ. Любезно я помолих, докато съм седнал върху къщата ѝ, ако може да не подскача, и тя явно бе разбрала думите ми.
През вечер Пабло ни посещаваше и церемониите протичаха все по-гладко. Аяуаска явно бе решила, че съм си взел поука от това, което ми бе показала в началото, и в общи линии ми бе дала свобода, което в моя случай означаваше пътувания из Слънчевата система и в по дълбокия космос. Духът ми се рееше свободен и можех само с намерение да се придвижвам, до където си пожелая. Една вечер по време на церемония се досетих за телескопа. В следващия момент видях куфара ми непокътнат под едни стъпала в хотела в Каракас. Бях сигурен, че това не е просто сън, а такава бе действителността. Оттогава спрях да се тревожа за него. Бях убеден, че съм го оставил в добри ръце.
След общо две седмици, изкарани в джунглата, и общо шест аяуаска церемонии сметнах, че е време да замина. Купих си билет за Лима, събрах си багажа и се сбогувах. От сърце благодарих на Силви за всичко, което направи за мен. Пабло пък извърши специални ритуали за здраве и за закрила. Не казах сбогом на аяуаска обаче! Благодарих ѝ за урока, на който ме бе научила, и ѝ обещах, че на следващата ни среща ще види един усмихнат и изпълнен с любов към себе си човек. Човек, който е приел себе си такъв, какъвто го е сътворил Животът.
Well done Ignat!
(Leo from Sloane Club)
Thanks Leo!
Благодаря Ви, за разходката и Венецуела и Перу. Почти , като шамана успяхте да ме накарате да се почувствам странно, и невероятно разбира се. Започвам да мисля за Аяхуаска
И аз Ви благодаря за коментара Даниела.
Радвам се, че съм успял да ви пренеса в една аяхуаска церемоня, но най-добре е да я направите реалност. Това със сигурност ще промени Вас и Битието Ви в положителна посока!
Благодаря Ви !
Имам си мечта, да отида и аз до Мачу Пикчу.
Благодаря ви за пътеписа !
Имали сте невероятни приключения !
И аз Ви благодаря за коментара Мария, искренно се надявам мечтата Ви да стане ралност в най-скоро време!
Пътеписа Ви е повече от невероятен! Връзката Ви с телескопа е забележителна.Бях в Перу за около месец-приказна страна! Отдавна ми се ще да пробвам Аяуаска ,така че съм Ви благодарна за ценната информация! Нашата сънародничка ,героинята в разказа Ви,все още ли се намира в Перу и как може някой,интересуващ се от Аяуаска,да се свърже с нея или с шаман?
Здравей Бела,
Благодаря Ви за коментара и за хубавите думи. Перу наистина е много специална страна, а Аяауаска е нещо свещенно и няма да сбъркате ако решите да опитате. С героинята от разказа поддържам връзка, макар и доста рядко. Не съм запознат къде се намира в момента, но мога да Ви помогна като Ви дам линк към нейният уебсайт http://www.megaliths.org/ Желая Ви здраве и скорошна среща с Аяхуаска!
Страхотен пътепис и снимки и видео! Толкова реалистично все едно бях там и аз. Успех в живота и до нови пътеписи от следващи дестинации!
Радвам се, че така сте го усетили. Благодаря за пожеланията, да Ви се връщат 🙂
Беше ми много интересно да чета пътеписа,още повече ,че няма да отида.Поздравления за доброто описание!
Благодаря Надя,
Как може да сте сигурна за нещо, в живот в който, единственото сигурно нещо е неговото непостоянство? Зад ъгъла може да ви очаква пътешествие и и вие да нямате и грам представа за него.
Страхотен пътепис! Благодаря ви и за снимките.
Много бих искал да посетя и аз Мачу Пикчу
Благодаря Марио! Желая Ви в най-близко бъдеще да посетите Мачу Пикчу. Перу си остава едно от любимите ми места и като нищо бих се върнал отново там.
Здравей, преди две седмици пристигнахме в Перу след около два месеца пътуване из Еквадор и Боливия. Следващите две години с моя приятел ще прекараме в Куско. Още този уикенд се отправяме на приключение към Писак. Чувствай се поканен по всяко време, винаги ще има едно лего в повече 🙂
:))) Много мило, благодаря, ако идвам към Перу задължително ще се обадя и ще се възползвам от поканата!
Много се радвам за вас двамата, пожелавам ви много хубави моменти в Куско, ако видите моя приятел художника Хуан да го поздравите от мен! Много ще е хубаво да се видим, сигурен съм че говорим на общ език 😉
Поздрави!
Чета редовно, различни пътеписи, преживявания по време на пътеществия, но Вашето описание – споделяне ме грабна. И не само заради стройното, живо описание на местата, които сте посетили. Но най- вече заради тази втъкана невидима нишка, която пълни душата и повдига духа. Благодаря.
Мариана, Вие пък повдигнахте моя дух с тези думи. Дори ме оставихте безмълвен. Много исках да не напиша просто един пътепис, а да оставя това скрито послание до всички читатели, послание за Надежда. Надежда, че каквото и да се случва, Живота никога няма да обърне гръб на никой от нас, че освен наш Родител, той може да ни бъде и най-добрия приятел. От коментара Ви разбирам, че донякъде съм успял.