КУСКО – СТОЛИЦАТА НА ИНКИТЕ

Куско се намира на 3500 метра надморска височина и е с население около 300 000 души, които са три пъти повече, отколкото преди 20 години. Намира се в югоизточно Перу, в долината Урубамба (Свещената долина) в Андите и в миналото е бил първата столица на Империята на инките. Градът е най-старото постоянно обитавано селище в Северна и Южна Америка и аз нямах търпение да отида там.

Още при първия контакт ми стана ясно, че това е едно много по-различно място от Лима, по-скоро сякаш се намирах в друга държава – държавата Куско. Бързо намерих къщата за гости, която бях резервирал през интернет, докато бях в Лима; оставих си багажа и хукнах навън да се разходя. Навсякъде по улиците имаше мъже и жени, облечени в традиционни перуански носии, придружени от 1 – 2 лами, а туристите се снимаха с тях и им даваха по някое друго песо.


Центърът се оказа на 15 минути ходене от къщата за гости, времето беше слънчево и топло и аз седнах на една пейка до централния фонтан на града. Малко след това до мен седна млад художник и се заговорихме. Момчето беше на 27 години, най-голямото от общо пет деца, и с таланта си изхранваше цялото семейство. Дори ми посочи коя точно е неговата къща измежду всичките, които се виждаха на хълма отсреща. Много точен пич, разбрахме се на следващия ден пак да се видим.

Продължих надолу по улицата и стигнах до местния пазар – закрито огромно хале, в което можеш да намериш абсолютно всичко, дори и неща извън въображението, като например живи жаби в кофа, които биват моментално разчленени пред погледа ти, стига да изявиш желание да си купиш. Пазарът доста приличаше на този в Пукалпа, с разликата, че тук се намираше и кът за хранене, в който усмихнати закръглени лелки готвеха в огромни казани по 2 – 3 манджи и срещу три долара ти предлагат цялото им дневно меню. 

Веднага огладнях! Оказа се трудно да си намериш свободно място, но все пак на една пейка се понаместиха и аз седнах доволен срещу готвачката. Поръчах „всичко“ и жената се зае първо със зеленчуковата супа. Взе една използвана купа и набързо я потопи в огромна тенджера с вода. После взе един парцал и я избърса едно хубаво, след което загреба с големия черпак от казана със супата и ми я поднесе с широка беззъба усмивка. Моментално ми стана ясно защо нямаше нито един турист в „ресторанта“. Супата се оказа доста вкусна, разбира се, също както и рибата със зеленчуци и десертът. Бях много доволен, че се хранех редом с местните и идвах на пазара да похапвам всеки ден след това.


Градът изобилстваше от храмове и музеи, а в радиус от 50 км имаше множество останки от древните градове на инките. Трябваше да съставя план-график, ако исках да видя максимално много за 10-те дена, които имах на разположение.

Първите дни посетих всичко, което ми се струваше интересно в самия град, като най-интригуващ бе Кориканча – храмът на Слънцето. Той бил посветен на Виракоча – бога създател, и на Инти – бога на Слънцето. В миналото в храма имало и светилища на второстепенните богове на Луната, Венера, Плеядите и няколко други божества. Освен това имало статуи на божества на покорени племена, доведени в Куско: отчасти на почит, отчасти като заложници. 

Сведения от първите испанци, които влезли в Куско, говорят, че церемонии в Кориканча били извършвани без прекъсване. Стените на храма били покрити с над 700 листа чисто злато, тежащи около два килограма всеки. Обширният двор бил пълен със скулптури на животни и царевично поле в реален размер. Всички статуи били направени от чисто злато. Подовете на храма също били покрити със злато. Масивна златна статуя с формата на Слънце и украсена със скъпоценни камъни била обърната с лице на изток, така че всяка сутрин да посреща изгрева. За съжаление, всички тези артефакти били набързо претопени от испанците, които след това построили върху основите на храма манастира Санто Доминго.

Сан Доминго

На третия ден предприех пътуване извън Куско. Реших, че ще отида в Писак на около 35 км от града и исках да пътувам с местния транспорт. За съжаление, нямах идея откъде да хвана автобус, но то и не е нужно. Важното е да имаш добри намерения – животът е този, който ще ги направи реалност. Преминавайки през центъра, случайно срещнах Хуан – младия художник, и седнахме на една пейка да си поговорим. Попита ме къде отивам и аз му споделих плана за деня. Той пък каза, че на драго сърце ще ме изпрати до автогарата и ще ме качи на автобуса за Писак. Казах Ви аз, че е голям пич!

Автобусът беше малък и раздрънкан, освен местни хора в него имаше и местни кокошки и петли, както и чували с местни картофи по целия му под, които правеха придвижването вътре безкрайно интересно.

И така, Писак се оказа едно прекрасно село и забележителен археологически резерват в Свещената долина на река Урубамба в Андите. Селото бе добре известено със своя пазар всяка неделя, вторник и четвъртък: събитие, което привлича много местни хора и туристи от близкия Куско, но истинската забележителност е внушителният комплекс на инките, който е не по-малко впечатляващ от близкия Мачу Пикчу и е доста по-ранен от него. За мой голям късмет денят бе неделя и имах щастието да се поразходя през пазара, преди да продължа към древния комплекс.

Руините се намираха на върха на хълма и още от входа на крепостта бях посрещнат от безброй стъпала, за превземането на които отделих 45 минути и половин литър пот. По билото руините бяха разделени в четири групи: Писака, Интиуатана, Калакаса и Кинчиракай. Групата Интиуатана включваше храма на Слънцето – много интересно място, бани, олтари, чешми и церемониалната платформа от оголена вулканична скала с издълбани в нея ниши на Слънцето (Инти).

Навремето инките са изграждали земеделски тераси по стръмния склон, които все още се ползват. Те са ги създали с насипване на по-богат горен почвен слой, донесен на ръка от долината. Терасите позволявали по-големи добиви на храните, отколкото обикновено би било възможно на тази надморска височина, което обогатило местните общности.

Комплексът бе огромен и почти целия ден не се спрях, за да мога да го разгледам обстойно. На връщане от Писак хванах един микробус и се прибрах доста по-бързо, отколкото отидох, но отсъствието на кокошките направи пътуването скучно и вяло.


През следващите дни пътувах само извън Куско. Ставах сутринта и хващах местен автобус за по-близките или пък туристическо микробусче за по-далечните дестинации.

Изключително интересен беше денят, в който посетих Морай и Марас. Тръгнахме сутринта с микробус с група туристи и след близо час автобусът спря в едно малко селце, където местните жители, облечени в традиционни дрехи, ни поканиха да влезем в една от къщите. Там група жени ни демонстрираха как се обработва вълна от лама, как се боядисва в различни цветове (като се използват само органични бои) и накрая как от произведената прежда се правят най-различни дрехи, шапки и шалове, че дори и цели килими. Изпяха ни някоя друга народна песен, после минахме през мини пазарчето, което бяха спретнали, и всеки един от нас – кой с шал, кой с жилетка – все от ламската прежда, продължихме пътуването си.

Следващата спирка бе Морай – древна лаборатория за земеделски култури, в която вероятно са култивирали растения, така че да се добива повече реколта. Съоръжението представляваше огромен кратер, издълбан в земята, като стените му бяха земеделски тераси на различни нива. Тъй като много от градовете на цивилизацията на инките са се намирали на немалка височина, вероятно са се отглеждали растения, които да са устойчиви на климата. Изградени са били тераси, за да се разучи влиянието на температурите. От най-ниската тераса на 150 м разликата в температурата с най-горната достигаше 15 градуса. Кратерът е толкова дълбок, че сниман от върха му приличам на малка прашинка.


След Морай микробусът ни заведе в Марас – древно селце, известно с производството си на сол. Още отдалеч е лесно да го забележиш – огромно бяло петно насред планината. С приближаването започнаха ясно да се очертават терасите, по които са изградени солниците. Процесът по добива на сол бе изцяло ръчен и в същото време доста опасен предвид хлъзгавия терен и надморската височина. Докато се разхождахме през солниците стана ясно, че солената вода, която извира от една скала, всъщност идва от място, което е на разстояние от над 300 км. Как точно стига дотам си оставаше мистерия, която засега само майката Земя може да разнищи.


През следващите дни продължавах да скитосвам по цял ден – понякога сам, понякога с хора, с които се запознавах в движение. Няколко пъти се видях и с Хуан, който ми продаде една от най-красивите си творби – живопис на едно приказно място. В средата на картината обаче забелязах едно петно и с усмивка на лице го попитах дали случайно това не е отпечатък от палеца му. Той се засмя и каза, че съвсем скоро ще разбера какво е. Той знаеше, че на следващия ден заминавах и че ще се върна след три дена. Знаеше и къде отивам – на една от най-посещаваните туристически дестинации в света, изгубеният град на инките, по-известен като Мачу Пикчу.

This Post Has 21 Comments

  1. leo

    Well done Ignat!
    (Leo from Sloane Club)

  2. Данаила Станева

    Благодаря Ви, за разходката и Венецуела и Перу. Почти , като шамана успяхте да ме накарате да се почувствам странно, и невероятно разбира се. Започвам да мисля за Аяхуаска

    1. Ignat

      И аз Ви благодаря за коментара Даниела.
      Радвам се, че съм успял да ви пренеса в една аяхуаска церемоня, но най-добре е да я направите реалност. Това със сигурност ще промени Вас и Битието Ви в положителна посока!

  3. Мария Тодорова

    Благодаря Ви !
    Имам си мечта, да отида и аз до Мачу Пикчу.
    Благодаря ви за пътеписа !
    Имали сте невероятни приключения !

    1. Ignat

      И аз Ви благодаря за коментара Мария, искренно се надявам мечтата Ви да стане ралност в най-скоро време!

  4. Бела

    Пътеписа Ви е повече от невероятен! Връзката Ви с телескопа е забележителна.Бях в Перу за около месец-приказна страна! Отдавна ми се ще да пробвам Аяуаска ,така че съм Ви благодарна за ценната информация! Нашата сънародничка ,героинята в разказа Ви,все още ли се намира в Перу и как може някой,интересуващ се от Аяуаска,да се свърже с нея или с шаман?

    1. Ignat

      Здравей Бела,
      Благодаря Ви за коментара и за хубавите думи. Перу наистина е много специална страна, а Аяауаска е нещо свещенно и няма да сбъркате ако решите да опитате. С героинята от разказа поддържам връзка, макар и доста рядко. Не съм запознат къде се намира в момента, но мога да Ви помогна като Ви дам линк към нейният уебсайт http://www.megaliths.org/ Желая Ви здраве и скорошна среща с Аяхуаска!

  5. Милена Каранлъкова

    Страхотен пътепис и снимки и видео! Толкова реалистично все едно бях там и аз. Успех в живота и до нови пътеписи от следващи дестинации!

    1. Ignat

      Радвам се, че така сте го усетили. Благодаря за пожеланията, да Ви се връщат 🙂

  6. Надя

    Беше ми много интересно да чета пътеписа,още повече ,че няма да отида.Поздравления за доброто описание!

    1. Ignat

      Благодаря Надя,
      Как може да сте сигурна за нещо, в живот в който, единственото сигурно нещо е неговото непостоянство? Зад ъгъла може да ви очаква пътешествие и и вие да нямате и грам представа за него.

  7. Страхотен пътепис! Благодаря ви и за снимките.
    Много бих искал да посетя и аз Мачу Пикчу

    1. Ignat

      Благодаря Марио! Желая Ви в най-близко бъдеще да посетите Мачу Пикчу. Перу си остава едно от любимите ми места и като нищо бих се върнал отново там.

  8. Нина Тонева Тодорова

    Здравей, преди две седмици пристигнахме в Перу след около два месеца пътуване из Еквадор и Боливия. Следващите две години с моя приятел ще прекараме в Куско. Още този уикенд се отправяме на приключение към Писак. Чувствай се поканен по всяко време, винаги ще има едно лего в повече 🙂

    1. Ignat

      :))) Много мило, благодаря, ако идвам към Перу задължително ще се обадя и ще се възползвам от поканата!
      Много се радвам за вас двамата, пожелавам ви много хубави моменти в Куско, ако видите моя приятел художника Хуан да го поздравите от мен! Много ще е хубаво да се видим, сигурен съм че говорим на общ език 😉
      Поздрави!

  9. Мариана Христова

    Чета редовно, различни пътеписи, преживявания по време на пътеществия, но Вашето описание – споделяне ме грабна. И не само заради стройното, живо описание на местата, които сте посетили. Но най- вече заради тази втъкана невидима нишка, която пълни душата и повдига духа. Благодаря.

    1. Ignat

      Мариана, Вие пък повдигнахте моя дух с тези думи. Дори ме оставихте безмълвен. Много исках да не напиша просто един пътепис, а да оставя това скрито послание до всички читатели, послание за Надежда. Надежда, че каквото и да се случва, Живота никога няма да обърне гръб на никой от нас, че освен наш Родител, той може да ни бъде и най-добрия приятел. От коментара Ви разбирам, че донякъде съм успял.

Вашият коментар