ТРИ ДНИ В ЛИМА
Таксиметровият шофьор, който хванах от летището в Лима, предложи да ме закара в Мирафлорес – квартал, който според него е най-благоприятен за туристи и в който лесно ще си намеря къде да отседна. Беше прав – мястото беше красиво и много лесно си намерих евтина къща за гости. Минаваше обяд и планът за деня беше следобед да се поразходя наоколо, а за вечерта си набелязах огромен парк с цветна градина и пеещи фонтани.
Лима се оказа красив и модерен град с широки булеварди и лъскави сгради – или поне частта, в която се намирах. Алеята, която хванах, ме заведе до живописна гледка към Тихия океан с множество магазинчета и кафета. Хапнах, поразгледах и се прибрах. Вечерта посетих и парка с фонтаните – изключително красиво място, където за пръв път видях лазерно шоу върху изригваща вода.
Мирафлорес е една модерна част от града, но не там бяха забележителностите. Имах нужда от малко емоции, затова реших да се впусна в големия непознат град ей така, даже и без карта. Возих се на автобуси, микробуси, дори метро. В общи линии, през повечето време нямах идея къде се намирам – бях загубен, както му се казва, и постоянно разпитвах местните къде съм.
Някъде в централната част на града попаднах на една огромна катедрала и влязох да разгледам. Оказа се известният манастир на сан Франсиско. Завършен е през 1774 г. и макар да е пострадал значително при земетресение два века по-късно, все още е впечатляващ пример на испанската барокова архитектура. Около 25 хиляди тома могат да бъдат открити в библиотеката на манастира, включително библия от 1571 г. и копие на най-ранния испански речник. В манастира има и катакомби с множество човешки скелети: установено е, че в миналото там са били положени над 25 хиляди тела.
Доста време изкарах в манастира, бе станало късен следобед, като излязох. Намерих и сградата на парламента, както и един много красив зелен парк с пасящи лами. На връщане пък автобусът мина през изключително беден квартал, та си помислих за големия контраст, който можеше да се наблюдава в перуанската столица и за това, че може би щеше да е по-интересно, ако бях отседнал някъде там.
Последния ден в Лима изкарах с Ед – млад перуанец с вид на древен индиански вожд от цивилизацията на инките, само дето беше облечен с дънки и риза и работеше в туристическа агенция. Бях го наел, защото исках да стигна до една местност, отстояща на около 40 км южно от Лима, наречена Пачакамак: древен церемониален център с улици, храмове и стенописи, основан в далечната 200 г. пр. Хр., процъфтявал цели 1300 години, докато не е бил нападнат от испанците.
Още в началото, докато Ед ме въвеждаше в огромното разположено на 400 хектара място, в мен се появи онова усещане за дежа вю. Само дето усещането не ме напускаше и аз постепенно започнах да си „спомням“ къде се намирам. Улавях се да изпреварвам думите на Ед като дори допълвах от време на време подробности за храмовете на боговете на Слънцето и Луната.
Ед установи, че съм доста странен клиент, всъщност и аз установих същото, и се разбрахме да се поразходя малко сам. Мястото излъчваше много силна енергия и аз реших да поседна и да затворя очи за малко. Интересно преживяване се получи. Усещах, сякаш се прибирах от дълго пътуване вкъщи и сякаш бях приветстван от близки и приятели с „Добре дошъл“. Отворих очи и се порадвах още малко на красивата гледка към океана, след което Ед се появи и каза, че е време да тръгваме.
Започвах да се влюбвам в Перу. Някак си се усещах доста комфортно тук; усещах, че нищо лошо не може да ми се случи; намирах всички хора по улиците толкова екзотични и красиви. А може би не мястото бе виновно за това. В крайна сметка май ще се окаже, че влюбването не е процес, който започва отвън навътре, а точно обратното. Може би причината бе, че за пръв път от много време се усещах в мир със себе си.
Well done Ignat!
(Leo from Sloane Club)
Thanks Leo!
Благодаря Ви, за разходката и Венецуела и Перу. Почти , като шамана успяхте да ме накарате да се почувствам странно, и невероятно разбира се. Започвам да мисля за Аяхуаска
И аз Ви благодаря за коментара Даниела.
Радвам се, че съм успял да ви пренеса в една аяхуаска церемоня, но най-добре е да я направите реалност. Това със сигурност ще промени Вас и Битието Ви в положителна посока!
Благодаря Ви !
Имам си мечта, да отида и аз до Мачу Пикчу.
Благодаря ви за пътеписа !
Имали сте невероятни приключения !
И аз Ви благодаря за коментара Мария, искренно се надявам мечтата Ви да стане ралност в най-скоро време!
Пътеписа Ви е повече от невероятен! Връзката Ви с телескопа е забележителна.Бях в Перу за около месец-приказна страна! Отдавна ми се ще да пробвам Аяуаска ,така че съм Ви благодарна за ценната информация! Нашата сънародничка ,героинята в разказа Ви,все още ли се намира в Перу и как може някой,интересуващ се от Аяуаска,да се свърже с нея или с шаман?
Здравей Бела,
Благодаря Ви за коментара и за хубавите думи. Перу наистина е много специална страна, а Аяауаска е нещо свещенно и няма да сбъркате ако решите да опитате. С героинята от разказа поддържам връзка, макар и доста рядко. Не съм запознат къде се намира в момента, но мога да Ви помогна като Ви дам линк към нейният уебсайт http://www.megaliths.org/ Желая Ви здраве и скорошна среща с Аяхуаска!
Страхотен пътепис и снимки и видео! Толкова реалистично все едно бях там и аз. Успех в живота и до нови пътеписи от следващи дестинации!
Радвам се, че така сте го усетили. Благодаря за пожеланията, да Ви се връщат 🙂
Беше ми много интересно да чета пътеписа,още повече ,че няма да отида.Поздравления за доброто описание!
Благодаря Надя,
Как може да сте сигурна за нещо, в живот в който, единственото сигурно нещо е неговото непостоянство? Зад ъгъла може да ви очаква пътешествие и и вие да нямате и грам представа за него.
Страхотен пътепис! Благодаря ви и за снимките.
Много бих искал да посетя и аз Мачу Пикчу
Благодаря Марио! Желая Ви в най-близко бъдеще да посетите Мачу Пикчу. Перу си остава едно от любимите ми места и като нищо бих се върнал отново там.
Здравей, преди две седмици пристигнахме в Перу след около два месеца пътуване из Еквадор и Боливия. Следващите две години с моя приятел ще прекараме в Куско. Още този уикенд се отправяме на приключение към Писак. Чувствай се поканен по всяко време, винаги ще има едно лего в повече 🙂
:))) Много мило, благодаря, ако идвам към Перу задължително ще се обадя и ще се възползвам от поканата!
Много се радвам за вас двамата, пожелавам ви много хубави моменти в Куско, ако видите моя приятел художника Хуан да го поздравите от мен! Много ще е хубаво да се видим, сигурен съм че говорим на общ език 😉
Поздрави!
Чета редовно, различни пътеписи, преживявания по време на пътеществия, но Вашето описание – споделяне ме грабна. И не само заради стройното, живо описание на местата, които сте посетили. Но най- вече заради тази втъкана невидима нишка, която пълни душата и повдига духа. Благодаря.
Мариана, Вие пък повдигнахте моя дух с тези думи. Дори ме оставихте безмълвен. Много исках да не напиша просто един пътепис, а да оставя това скрито послание до всички читатели, послание за Надежда. Надежда, че каквото и да се случва, Живота никога няма да обърне гръб на никой от нас, че освен наш Родител, той може да ни бъде и най-добрия приятел. От коментара Ви разбирам, че донякъде съм успял.