КОЛОНИЯ ДЕЛ САКРАМЕНТО
Поне два часа си попътувах от Кармело с автобуса. През прозореца се виждаха огромни и красиви ферми, къщи като в Америка и започнах да оставам с впечатление, че Уругвай ще се окаже богата държава. Като седнах да хапна в едно заведение в Сакраменто осъзнах, че и цените им доста ги бива: за две пърленки и една чаша сок дадох около 20 лева. Нямах резервация за никъде и използвах интернета на заведението. Най-евтиният вариант бе хостел на име „Ел Еспаньол“. Градчето беше малко и бързо го намерих; имаше свободно легло – метнах си раницата и отидох да разгледам наоколо.
Разположен на брега на океана точно срещу аржентинската столица, Колония дел Сакраменто бе най-старият уругвайски град, основан през 1680 г. от португалски мореплаватели. В стария град, където бяха и повечето туристически забележителности, беше изключително красиво. Из тесните калдъръмени улички с непроменена архитектура все още стояха къщите от едно време, сега превърнати в малки магазинчета, ателиета или кафенета. Старият фар се извисяваше високо и срещу десетина лева можеш да се качиш на върха му и да видиш градчето надлъж и шир, докъдето ти стига погледът.
Цареше една спокойна атмосфера, хората се разхождаха бавно, кафенетата бяха пълни. Преминавайки през малкия площад с разкопки от едно време се озовах в нещо като отбранителна крепост или поне част от нея. Интересът ми обаче бързо се изпари, рязко ми се допи бира и реших да си намеря някое по-усамотено местенце за посрещане на вечерта. Избрах си пристанището. Не това с малките рибарски лодки, ами онова, на което „паркират“ огромните круизни кораби. Докато се стъмни, цели три такива изпратих, като единият така се беше разпушил, че си помислих, че се е запалил.
На другия ден имах автобус за Монтевидео, но чак следобед, затова реших да разгледам градчето и от нетуристическата му страна. Тръгнах по една улица, после по втора и в крайна сметка се озовах на един огромен пазар. Не знам дали всеки ден го правят или просто улучих правилния ден, но наистина си го биваше. Хората продаваха всичко – зеленчуци, сирена и месо, мекици и разни други вкусотии, дрехи и сувенири.
Минах през някакъв призрачен лунапарк и от него се добрах до плаж, на който хората се занимаваха с пушене главно на марихуана. Да ви кажа, и на други места съм виждал да се пуши свободно, като например в Америка и Англия, ама тука удариха кука и на двете. После разбрах и защо. Ами тя тревата била легална. О, колко хубаво! Може би светът все пак има шанс…