Здравейте пътешественици!
Първо искам да ви благодаря за хубавите коментари, които не спирате да пишете тук, както и в социалните мрежи. Наистина ме убедихте, че историите са ви докоснали и по един или друг начин са ви вдъхновили, което беше и причината за създаването на този блог. И тъкмо когато си мислех, че по-хубаво няма на къде, и ето, че дойде една новина, която е леко казано великолепна!
В началото на тази седмица с мен се свърза едно семейство читатели на блога, които искаха да направят връзка със Сибу, за да му погнат с издръжката на училището. Разбира се, веднага им изпратих неговите координати.
Припомням Ви, че докато бях за пръв път в Индия, се запознах случайно с едно момче, което бе напуснало службата си в будистки манастир и бе основал училище за деца от изключително бедни семейства. За тези от вас, които не знаят историята, можете да я прочете в Епизод 4: Индия
Малко по-късно получих имейл и от самия Сибу, в което той доста трогателно ми разказа как не ме е забравил въпреки, че бяхме прекъснали връзката си през последните две години и как новината за дарението е дошла в един доста финансово труден момент за училището…
Искам да благодаря от цялото си сърце на семейство Анжела и Боби Иванови, които помогнаха на Сибу. Честно казано, толкова щастлив не се бях чувствал отдавна, което ме подсеща за две неща: Първо, че щастието е най-голямо когато правим нещо добро не за нас самите, а за някой друг, и второ, че трябва да започна да го правя доста по-често.
Ако имате някакъв въпрос, моля не се колебайте да го зададете. За мен е огромна радост да бъда полезен! За целта използвайте секцията „Вашият коментар“ или ми изпратете имейл на gatkata82@gmail.com
