Защо пътешествам сам?

Доста често задаван въпрос… Когато гледам да се измъкна набързо от него, винаги отговарям с нещо от сорта на: ами защото няма с кого – истина е, няма кой да ми се навие на акъла и да тръгне без цел и посока, ей така за 3 или 4 месеца, така че набързо приключвам с него. Само дето това не е пълната истина. Доста подробности има. Дори след малко, като тръгна да ги разнищвам ще видите, че дори и да има с кого, не съм толкова сигурен, че бих го направил.

И така, може би най-важната причина да пътешествам сам се крие в самата причина да пътешествам. Защо го правя? Може би за да си почина и да се позабавлявам? Или пък съм търсач на силни усещания, и така си набавям нужната доза адреналин? Не. Причините са други, и гореизброените не фигурират в листата. Но нека ги разгледаме:

1.ОПОЗНАВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ КУЛТУРИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ТАЗИ, В КОЯТО ЖИВЕЯ.

Това до някъде и отговаря на въпроса защо не пътешествам в Европа.

Да, различните култури са ми безкрайно интересни. Когато липсва осъдителното сравнение с познатото, една коренно различна култура си е чисто пропадане в заешката дупка, и озоваване в Страната на Чудесата! Абсолютно нова реалност, пълна със всякакви интересни неща. Нова енергия и нови лица, различни улици къщи и сгради, различна храна, различни обичаи, хора мислещи различно и най-вече – живеещи различно.

Едно такова преживяване извън рамките на познатото е доста мощен житейски урок, който не се забравя никога, един урок който променя начина по който възприемам цялата реалност. Но нека го кажа пак – това е възможно само ако не осъждате. За да се случи цялото чудо е нужно едно отворено сърце към различното – каквото и да е то. Животът се изразява в безброй форми, и етикетите за “добро” и “лошо” , “редно” и “нередно” принадлежат само и единствено на ума.

2.СВОБОДА В НОВИ ГРАНИЦИ

Колко парадоксално – свобода и граници в едно изречение…

Не знам за вас, но аз си дадох сметка, че всичкия стрес и повечето проблеми идват от липсата на свобода. Ходенето на работа е най големия ограничител на свобода. Дори и да имате интересна работа която вършите с удоволствие, със сигурност ви се е случвало някоя сутрин да се събудите с желанието да правите нещо друго. Или пък може би да не правите нищо изобщо. Да, ама трябва да отидете на работа – такава е цялата социална структура изградена от поколенията… И още от сутринта вибрацията ви пада на по-ниски честоти, защото сте си ограничили свободата и сте принудени да правите нещо което не желаете. А колко ли хора има които почти всяка сутрин отиват с нежелание на работа, включително и аз в дадени периоди от живота ми. 

Липсата на свобода е пряко свързано и с това колко щастливи се чувствате. Ако в работата постоянно ви ограничават свободата, а също така не сте свободни и с партньора си (действия и изразяване), то не се учудвайте че сте нещастни дори и да сте материално осигурени.

Затова толкова лесно напускам сигурността в зоната на комфорт и се оправям към непознатото – в замяна получавам свобода. И колкото по-малко неща вземам със себе си – с толкова повече свобода се здобивам. И тук не говоря за съдържанието на раницата си. Тук имам предвид да тръгна без очаквания, планове и цели. Колкото по -празен тръгна и остана по време на пътешествието, толкова по свободен се чувствам.

Представете си усещането да се събудите сутрин, някъде там в непознатото и единственото, което трябва да правите за деня, е да го изживеете! И то както сметнете за най-добре на момента! Без ангажименти и графици. Без задължения и отговорности. Просто да Бъдете! Ей така, да приемете енергията на деня каквато и да е тя, без да се опитвате да я промените. И така ден след ден, седмица след седмица… Лекота…ах, каква лекота…

3.ПЪТЕШЕСТВИЕТО Е КАКТО НАВЪН, ТАКА И НАВЪТРЕ

Това определено е основната причина да пътешествам. Аз съм в непрекъснато търсене на Себе си и до сега не съм открил по-добро средство за тази цел. Когато се поставям в различни ситуации и предизвикателства, в повечето случаи за пръв път, определено научавам нещо ново за мен. Придобивам по-ясна престава за това кой съм аз…или по скоро кой не съм. Да наблюдавам ума си как търси изход от поредното изпитание, в което Живота ме е поставил, е истински дар и удоволствие. Или пък затихнал, като спокойно езеро, от липсата на напрежение и стрес, осигуряващ ми достъп да погледна още по навътре в същността си. Това търся! И в повечето случаи го намирам.

В ОБОБЩЕНИЕ

Както се вижда, един спътник, или другар ако искате да го наречем, който да е с мен по време на пътешествие не се вписва много добре в картината която нарисувах. А и тези, които са чели епизодите знаят, че в доста голяма част от времето въобще не съм сам. Идеята е да приемам с отворено сърце всичко което Живота ми предлага по време на приключението, и до момента Той рядко ме е оставял да скучая, като на няколко пъти ми е изпращал не просто компания, а истински приятели! Надявам се, че с този текст съм налял още една доза в чашата на смелостта ви и скоро ще проверите на свой гръб всичко за което говоря. Със сигурност няма да съжалявате!