КАРНАВАЛЪТ “CON LA FURESA DEL SOL” В АРИКА

Пътувах през пустинята през цялата нощ и пристигнах в Арика някъде към осем сутринта. Деня беше петък, някой от последните дни на януари и въздуха бе започнал да се нажежава дори и в този ранен час. Намерих хостела и домакините бяха така добри да ме настанят преди 12 на обяд – нещо което рядко се случва. Мястото го биваше, това беше и първото спално помещение с единични легла което бях виждал до сега. Но и най-огромното! Изброих 22 легла разположени в нещо като хангар. Столовата пък приличаше на скъп Лондонски ресторант, а също така в задния двор имаше и градина с мека мебел и множество растения. Взех си душ, след което вниманието ми бе привлечено от музика която се чуваше някъде в далечината. Карнавалът явно започваше и аз набързо се облякох, грабнах камерата и излязох.

реклама

Определено не мисля, че за подобно събитие думите са най-подходящото средство за описанието му, затова тук ще поместя голяма част от снимките и видеата които направих и няма да се разливам в подробни разкази, но все пак ето малко информация за карнавала:

Международния карнавал Con la Fuersa Del Sol ( със силата на слънцето, исп.) бележи началото си през 2005 и е продукт на сливането на две големи шествия до тогава – Bailes Andinos de Arica и Federación de las Artes Indígenas Kimsa Suyu. В сегашния си вид, това е третия по големина карнавал в Южна Америка , и в неговото участие влизат няколко латиноамерикански държави – Чили, Боливия, Перу, Аржентина и Еквадор. Продължителността му е три дена, като само участниците в него (танцьори и музиканти) надвишава 15 000 човека, и заедно с придошлите туристи населението на Арика нараства с над 100 000 души. 

Карнавалът представлява огромно шествие по улиците на града дълго няколко километра, като участниците не спират да танцуват, свирят и пеят почти през цялата дължина на трасето.

Ето и няколко снимки и видеа от първия ми сблъсък с това пъстро и цветно събитие:

 

 

 

 

« of 12 »

За мое съжаление, през първия ден не успях да остана до много късно през нощта (карнавалът бе приключил първия си ден в малките часове след полунощ), защото се чувствах много изморен заради нощния преход с автобуса от Сан Педро де Атакама. В събота сутринта станах доста рано и използвах времето преди началото на втория ден от фестивала да отида и да разгледам Арика.

Градът се намираше на брега на Тихия Океан и имаше голямо пристанище. Символа на Арика – огромна отвесна скала виждаща се от всякъде, привлече вниманието ми още с пристигането ми тук, затова реших до обед да се покатеря отгоре ѝ.

Още докато бях на скалата видях започващото шествие и побързах да сляза и да се присъединя към десетките хиляди хора. Целия ден изкарах на фестивала, като този път останах и през нощта и направих малко нощни снимки. В неделя автобусът ми бе чак вечерта, та имах късмета да видя и края на това уникално събитие.

 

 

 

 

 

 

« of 12 »

Искам да споделя малко впечатления които натрупах по време на фестивала:Участниците се раздаваха като за последно! Въпреки убийствената жега, маските и облеклата (на някой мъже костюмите достигаха15кг.) тези хора не спираха да подскачат, пеят и танцуват. Всяка група си имаше човек който да ги разхлажда – обикаляше сред тях и ги пръскаше с един пулверизатор с вода. Участие взимаха хора от всякаква възрастова група, като най младите обикновено формираха тайфа, специално предназначена да се “закача” с публиката. За целта дечицата бяха въоръжени с флакони с изкуствен сняг (безобидна пяна която изчезва след пет минути) и пръскаха по хората, но някои от тях отвръщаха на удара и това което се получаваше беше наистина много смешно и караше всички около оформилата се битка да се заливат от смях.

Дефилето завършваше в една широка улица, която олицетворяваше нещо като сцена на която участниците трябваше да покажат най-доброто от себе си, а водещи представяха групите и даваха подробности за тях. Такива водещи имаше и на още няколко места по трасето, та беше трудно да останеш не информиран коя група наблюдаваш в момента, от къде идва, кога е създадена и тнт. Не знам дали всички тези участници бяха на специални добавки, или просто взимаха енергията си от силата на слънцето (Con La Fursa del Sol) но въпреки жегата и няколко часовото непрекъснато танцуване, усмивките им не слизаха от лицата им дори и за миг. И ако мислите че след края на дефилето танцьорите и музикантите отиват някъде да си починат, грешите. Точно под огромната скала символ на града повечето от тях се присъединяваха на нещо като “афтърпарти” – с цяла сцена дори и водещи. По този начин когато и да ви се потанцува винаги имаше с кого  – 24 часа в денонощието. Какво да кажа за финал освен едно – латиното са си латино! Музиката тече в горещата им кръв и определено хората знаят как да се забавляват!

 

Част 4

Част 1    Част 2    

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *