ТОРЕС ДЕЛ ПАЙНЕ

Щяхме да пътуваме с автобус поне шест ча̀са, затова сутринта решихме да си похапнем солидно. Аз си взех яйца от кварталното магазинче, изпържих ги и набързо си реших проблема с глада. Само дето нямаше как да знам, че яйцата бяха развалени, та всъщност си навлякох страшни мъки. Това беше и първото ми хранително отравяне в живота – подлагал съм стомаха си на какви ли не храни до тогава, и никога не съм имал никакви проблеми с него. Тогава обаче се чувствах сякаш някой ми изцеждаше жизнената енергия и умирах. Дори Жоанна малко се изплаши за мен, виждах го в погледа ѝ, четеше се по изражението на лицето ѝ. Трудно беше пътуването, минаването на границата, едва дочаках да пристигнем в Пуерто Наталес за да се настаним в поредния хостел.

Първата храна след великото отравяне – картофена супа.

Два дни не ядох абсолютно нищо и карах само на вода, докато започне да ми присветна най-накрая. Донякъде извадих късмет с това че не ни провървя и не можахме да се впишем в така известния маршрут “W” в парка Торес дел Пайне. В противен случай, макар и толкова болен, щях да тръгна из планината, и можеше още по тежко да ми стане положението. Избор обаче нямахме и затова трябваше да си стоим кротко и мирно в градчето. Но ето за какво става въпрос и какво всъщност се случи: 

И така, Пуерто Наталес си беше един нормален чилийски град в Патагония. Дори, както предполагам вече  сте забелязали, и той задължително започва с “пуерто” може би нарочно, за да заблуди някой турист който по принцип се е запътил за другаде, но видиш ли, попадне без да иска там. И като казвам нормален имам предвид следното – цветни дървени къщурки, една права централна улица и площад някъде в средата на града. Специалното на Пуерто Наталес беше това, че градчето бе главна отправна точна за националния парк Торес дел Пайне – едно от най известните и забележителни места в Чилийска Патагония. В парка се намира маршрута “W”, който представлява 4 – 5 дневен планински преход, по който наистина пейзажите са зрелищни, а вечер се спи в палаткови лагери. Проблема е в това, че за да си разпънеш палатката, трябва да имаш закупено разрешително, а чилийците са ограничили броя на посетителите, и по този начин въпросните “билети” са разпродадени за месеци напред. Пътешественици като нас, които не знаят след два дена къде ще бъдат, могат да разчитат само на късмета си в случай че искат да се докопат до планината – ако някой се бе отказал или не бе потвърдил входния си билет. 

Ние с французойката нямахме тоя късмет, което между другото ни спести доста пари, понеже поради голямото търсене цените бяха доста завишени. И все пак съществуваше вариант да се докоснем до Торес дел Пайне, макар и за малко, макар и не до всичко което той предлага, а именно – дневен тур с превоз и екскурзовод. 

И така, срещу “скромната” сума от $50, след три дена в това малко и скучно градче, с Жоанна се качихме на автобус с една камара туристи и навлязохме в националния парк. Грам не съм фен на подобни “скопени” екскурзийки – да ми ограничават свободата точно по време на най-голямата слободия е наистина много дразнещо, но и бях много благодарен че нямаше просто ей така да подмина “меката на Патагония”. 

реклама




Деня премина доста интересно и вълнуващо, като списъкът на местностите за посещение си беше доста голям –  Sofía Lagoon, Porteño Lake, Prat Mountain Range, Mesa Hill, Toro Range and Ballena Range, Lago del Toro, Paine Range, Lago Grey – като за последното времето беше толкова малко, че само аз, франсето, и още трима човека успяхме да отидем и да се върнем, и то припотени и зачервени сякаш сме били в сауна. Накрая се отбихме и в пещерата Cueva del Milodón, която се е образувала от огромен ледник преди много хиляди години. 

« 1 of 6 »

Определено екскурзията си я биваше, само дето малко ни излъгаха с времетраенето ѝ. Предния ден ни казаха, че най-късно в 18:30 вечерта ще сме се прибрали в Пуерто Наталес, а ние в 19:00 все още си бяхме в пещерата. Това принципно нямаше да е никакъв проблем, само дето с французойката имахме автобусни билети до Пунта Аренас за 20:00, а също така си бяхме и резервирали хостел там. 

Много интересно се получи, дори отвъд моите вярвания и представи! До 19:00ч. все още имах някакви надежди че ще успеем да хванем автобуса, затова в мен се бе натрупало напрежение, и мислено отправях “благословии” за всички които все още се тътреха в пустата пещера, и не се качваха в рейса за да потеглим. Като стана 19:25 обаче, и ние все още си стояхме на паркинга пред пещерата, всякакви надежди в мен загинаха – та ние трябваше да пътуваме поне 30км, да се приберем до хостела за да си вземем раниците от там, и да се доберем до автогарата, която от своя страна пък беше на майната си. Дори след като потеглихме и установихме, че пътят е затворен, грам не се ядосах – то и нямаше за какво, на мен вече ми беше ясно, че няма да се пътува тази вечер. 

19:57 в таксито LOL

Чудесата обаче започнаха да се случват, след като екскурзоводката, която знаеше за нашия малък проблем, реши да го сподели с шофьора на автобуса. Бре тоя ти луд човек, като разбра, че като настъпи оня ти педал на газта в оня ти прашен черен път, като се разтресе оня ти рейс, започнах да се чудя дали изобщо ще се доберем до Пуерто Наталес живи. Човекът си беше майстор във въртенето волана, признах го, и за чудо и потрес на всички нас, в 19:52 преминахме входната табела на града с над 120км/ч, а зад над се разнасяше такъв облак от пепел и прах, сякаш бе избухнала ядрена бомба. Екскурзоводката бе звъннала на такси, и бе уредила колата да ни чака пред хостела. В 19:55, в състояние на вихрушка от емоции, напрежение и смях, успешно слязохме от автобуса, грабнахме раниците и се качихме в таксито. Французойката дори не успя да си свали раницата от гърба, та се намъкна с главата напред, след което и двамата в хор казахме на шофьора “КАААРАААЙЙЙ КЪМ АВТОГАРАТААА” В 20:01 автобуса тъкмо затваряше вратата, когато се изсипахме от таксито пред него, влязохме с гръм и трясък, седнахме на седалките и се поздравихме толкова силно с “дай пет” сякаш бяхме спечелили олимпийски медал. Поне половин час след това все още не можехме да повярваме какво се бе случило! Накрая действието на адреналина започна да намалява, и в момента в който ме пусна заспах толкова дълбоко, че се събудих на автогарата на Пунта Аренас. Какво ли щеше да ни се случи там?

реклама




ЧАСТ 8

ЧАСТ 1  ЧАСТ 2   ЧАСТ 3   ЧАСТ 4   ЧАСТ 5   ЧАСТ 6

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *