ЕЛ ЧАЛТЕН

Така и не можах да разгледам Лос Алерсес – националния парк в близост до Ескел. Почти през целия ден валя дъжд. Варианта да остана още един ден за голямо съжаление не мина на първо четене – означаваше да посрещна Новата Година в това малко градче сам, при положение че вече имах уговорка с международната тайфа да се видим в Ел Чалтен. В късния следобед дъжда спря, и отидох до автогарата да си подсигуря билет за следващия ден до там – щеше да е поредното над двадесет часово пътуване. От автогарата обаче не се прибрах в хостела, понеже вниманието ми бе привлечено от един огромен кръст, намиращ се на хълма високо над града. Сметнах, че пътят до там няма как да е кой знае колко, и поех нагоре. Едва след три часа ходене, вир вода и жаден, все едно съм прекосил Сахара, най-накрая стигнах. Вятърът беше толкова силен, че ме отместваше, но пък гледката наистина си заслужаваше! Скрих се зад кръста, но само колкото да отдъхна, защото трябваше да се върна докато е още светло.

реклама




Имах щастието да пропътувам последвалите няколко стотин километра сам на двойната седалка. Идеално се побирам легнал, та почти през цялата нощ спах и сутринта пристигнах кажи-речи свеж. Жоанна от Франция вече беше пристигнала предния ден, и ми бе запазила легло в нейния хостел. 

Голяма радост беше като се видяхме! За голямо съжаление от голямата група се очертаваше да сме само ние двамата – Сара и Иън бяха тръгнали на стоп, и понеже и двамата не говореха испански, бяха пристигнали в съвсем друга точка от картата на Аржентина, Джо още се влачеше по трасето, а от Мегън нямахме ни вест ни кост. 

Времето се очертаваше да е безупречно затова решихме да ударим най-дългия и труден преход – този до Фитц Рой. Ел Чалтен представляваше едно малко селце, съставено главно от хостели, малки хотелчета и къщи за гости, два магазина и няколко заведения. Въпреки малките си размери обаче, тук човек може да си изкара поне седмица и то без грам да скучае. Селцето представляваше нещо като сборен пункт от който тръгваха множество трекове – всичките изумително красиви и живописни, водещи до подножията на високи планински върхове, лагуни и ледници. 

За всичко това разбира се, аз нямах и грам представа когато отидох там. Нямахме и идея къде се бяхме запътили с Жоанна в този ден. Ходехме с бодра крачка през пътеката, говорехме един през друг, и се заливахме от смях. Има едно неописуемо блаженство в това да срещнеш непознат с който да сте на сходни честоти. Макар с нея да се познавахме от съвсем скоро, свободата в комуникацията се равняваше на тази със някой дългогодишен приятел. И въпреки, че в този вид отношения доверието е още в много начален стадий, свободата на изразяване е в ненадмината величина. Без никакви притеснения можеш да говориш за всичко което ти дойде на ума, да споделиш за най-големите си тайни и страхове, да кажеш кои са най-съкровените ти мечти. Не казвам че това не може да се случи и със старите ти приятели, може разбира се. Но там винаги присъства любовта която оцветява всичко в розово, също така присъства и изградения през годините образ, рамка, която малко или много деформира вечно променящата се личност. Там, с Жоанна, платното върху което рисувахме образите си беше чисто ново и бяло. 

И така, улисани в сладки разговори и често прекъсвани от спиращите дъха земни пейзажи, се дотътрихме до подножието на Фитц Рой. Оставаше ни само едно изкачване по стръмна и камениста козя пътека, и щяхме да достигнем края на прехода. И двамата не знаехме какво ни очаква там, затова когато се добрахме до финала онемяхме от появилата се гледка. 

реклама




С изумителния си тюркоазен цвят, там, в подножието на върха, се бе разположила Laguna de los Tres. Наистина не го очаквахме! Не си представях, че Природата може да добави и ей така, още нещо за разкош, в иначе така съвършения ландшафт. И двамата загубихме ума и дума, не можехме да повярваме, че нещо толкова красиво съществува в реалния свят. Постяхме известно време, след което погледите ни бяха привлечени от хора, които слизаха от едно малко възвишение. Любопитството надделя и тръгнахме да видим от къде се връщаха. Когато се качихме, бяхме поразени за втори път. Там, в ниското, се криеше още една лагуна – Laguna Sucia, с дори още по изумителен цвят. По късно, когато проверихме в Интернет разбрахме и от къде идва това оцветяване – от специални минерали намиращи се в скалите. Честно да ви кажа, въобще и не ме интресуваше. За мен това бе най-красивата жива картина която очите ми бяха виждали до момента, и сякаш нищо друго нямаше значение…

Върнахме с тотално изцедени сили – прехода само в едната посока е над четири часа, и ако си мислите че сме си легнали да спим, грешите. Деня беше 31/12, и само след няколко часа щяхме да посрещенем Новата Година! Оправихме се и отидохме на бар!


Първия ден от новата година планувахме да изкараме в хостела. Да обаче, не се сдържахме. Харесахме си едно леко преходче и поехме. Времето беше малко сърдито, даже от време на време се разплакваше като малко дете, после пък се развеселяваше, и Слънцето ни стопляше и подсушаваше. Хванахме една пътека водеща до място от което се виждаше езерото Arjentino, с плуващи ледени късове в него. Още един много красив пейзаж в който оставихме очите ни да бъдат потопени за дълго. Прибрахме се доста заредени, минахме през магазина, в който Жоанна избира виното за вечерта поне половин час. После даже и сготви някаква капризна френска вечеря, изнамери от някъде и стъклени чаши за вино, и ме накара да се почувствам като че ли не бях в най-евтиния хостел, ами в пет звезден хотел!

Решихме да останем още един ден и да направим прехода до Laguna Torre. Макар и продължителен, пътят до там не беше стръмен и труден, и в същото време бе доста живописен. Първо се изкачвахме през една оголена местност, след което преминахме през гора, пресякохме корито на река, и накрая стигнахме подножието на един висок връх с лагуна под него. Е, тук водата не беше тюркоазно синя, но пък ледника се виждаше ясно насреща ни, и в лагуната плуваха късове дългогодишен лед. Патагония ме удивляваше все повече и повече, и всяка нова нейна част до която се докосвах лесно се наместваше на челните позиции в класацията ми за най-красивите места които някога съм виждал!

« 1 of 8 »

ЧАСТ 6

ЧАСТ 1  ЧАСТ 2   ЧАСТ 3   ЧАСТ 4    ЧАСТ 7   ЧАСТ 8

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *