МОНТЕВИДЕО

Автобуса спря на автогара на име “Tres cruses”, а така се надявах да спре на една друга много по близка до хостела който бях резервирал. Уви, щеше да се ходи пеш, но си избрах един централен и оживен булевард, та трите километра изобщо не се усетиха. Личеше си че е столица – едни широки улици, едни лъскави коли, едни гримирани хора…абе хай-лайф! И все пак сметнах че един цял ден е напълно достатъчен да разгледам града – да не забравяме че идеята да дойда в Уругвай бе свързана главно с ходене на плаж и малко релакс. 

 

Хостела – пълна дупка ви казвам, от тия дето по западнали не могат да бъдат, като в този случай освен че беше мизерия ами и бяха в частичен ремонт та и прах и строителни материали имаше на всякъде за допълнение. Но пък персонала беше много отзивчив и усмихнат. Еле па като разбраха и че съм българин още по специален се почуствах. Това да си от малка и на никого известна държава на другия край на Света донякъде носи своите позитиви. На хората явно им е писнало от французи, немци или пък американци, и ей така като се появи един ти българин, дето за пръв път виждат такова същество, някак си им става супер интересно, искат да ме пипнат, да си поговорят с мен, да разберат къде се намира България и що за държава е. Веднага ми се предлага легло отдолу на вишката, така де, един българин им е дошъл у хостела и да вземе да падне да си счупи нещо. Абе голямо внимание получавам, признавам си.

 

Беше станало късно, та отидох до кварталния магазин да си взема нещо за вечеря и по път видях че океана е през две преки. Взех си храна и отидох да я изям на брега. Идеята не се оказа чак толкова добра предвид вятъра! Толкова силен че местеше кофичката с киселото мляко, дори и мен, ама аз пък на пук останах. 

Нощта изкарах в стая с рекорден до моменета брой хора – цели седемнадесет, но вече така се бях адаптирал, че и сто и седемдесет да бяха, пак с нищо нямаше да ми нарушат здравия сън.

И така, Монтевидео, столицата на Уругвай. В Интернет пише че това е най-добрия и сигурен град за живеене в Южна Америка, а на самия Уругвай му викали Латиноамериканската Швейцария. Населението на града е близо 1,5 милиона и предвид че в цялата държава живеят малко над 3 милиона, то явно тук пребиваваха почти половината уругвайци. Ти да видиш. Града бе наистина много добре устроен, с красив площад в центъра, интересни сгради с богата архитектура и разнообразие от стилове, както и с естествено пристанище. Но не си мислете, че е кой знае колко голям – до обед вече бях разгледал по голямата част от забележителностите. Затова за следобед ми хрумна друго! Понеже видях, че града разполага с километрична плажна алея, а в хостела пък мярнах два велосипеда, то реших да наема единия и да направя една разходка от край до край. Дадоха ми по-доброто колело, и предвид че нямаше никакви спирачки се замислих какво ли му имаше на другото…Но всичко бе точно – за какво ми е да спирам?

 

Вятъра беше срещуположен, та бая се припотих докато стигна до заветната цел – огромните букви с които бе изписано името на града, нещо като символ на Монтевидео, но пък на връщане да съм врътнал педалите 5-6 пъти за всичките дванадесет километра! Вечерта имах време даже и да отида и да си направя една войнишка прическа! Е, стига ѝ толкова внимание на Уругвайската столица, време ми е вече да го ударя на курорт.

реклама




« 1 of 5 »

 

 

ПУНТА ДЕЛ ЕСТЕ

Толкова много държах да седна до прозореца в автобуса, а в крайна сметка проспах целия път. Събудих се десетина километра преди града – точно в момента в който можех да видя целия му блясък от край до край на брега на океана. После пак задремах и се събудих когато автобуса вече беше спрял. Веднага скочих и слязох, понеже крайната му спирка бе някъде на север в Уругвай, след което бях любезно върнат на седалката от кондуктора, понеже това било някакво друго градче. След петнадесет минути слязох окончателно, и тръгнах да топя не малкото разстояние до хостела. Вървях по крайбрежна улица и навсякъде се издигаха огромни и луксозни хотелски комплекси, като дори и Тръмп не бе пропуснал да си построи и той нещо.

Наближавах хостела, поне според GPS-а, и в същото време се движех в някакъв много луксозен квартал, който много наподобяваше тези в САЩ – красиви едноетажни къщи, с огромни веранди и окосена трева пред тях, някое друго дърво и добре оформени храсти, разцъфтели цветя. Бях убеден че отново съм на грешното място. Реших да попитам две момчета пред една красива червена къща, която всъщност взе че се оказа и самия хостел! 

Бях посрещнат като почетен гост, а вътре – всичко беше чисто ново, дори леглото и одеялото. Хвърлих раницата, обух си гащите за плуване и до залез изкарах на плажа. Вечерта се беше оформила група от хора в градината на къщата. Повечето бяха доброволци които работеха там, но имаше и двама трима гости като мен. Присъединих се, и домакините предложиха да завъртим една цигара – от легалните, след което се впуснахме в разговори. До мен стоеше Игнасио, млад мъж на 29 години от Бразилия, който реши да ми сподели как се беше озовал в Уругвай. Историята му бе потресаващо шокираща! Ето какво се бе случило с него само преди няколко месеца…

Всичко си вървяло нормално в неговия живот – образование, после започнал да работи, излизал с приятели. В един слънчев ден обаче, родителите му разбрали че синът им пуши марихуана. 

В Бразилия има закон прокаран от Дилма Русев  (те и затова младите бразилци като чуят България асоциират с тази жена и не им става приятно), с който без да има значение на каква възраст си, през спокойно можеш да бъдеш натикан насилствено в комуна за наркомани. Нужни са единствено две становища че точно там ти е мястото – на родителите ти и на доктор. И така, Игнасио бил изкаран от живота си, и предаден от собствените си родители, бил затворен в комуна. За престоя му вътре не искате и да знаете. Мен лично тръпки ме побиха – постоянно тъпчене с хапчета, и по цял ден повтаряне на мантри от сорта на “аз съм наркоман, и имам нужда от помощ” или пък “тук съм за да бъда излекуван”. Излекуван..??? 

Отначало Игнасио доста се депресирал, но после набързо се съвзел. Влязъл в роля, с цел спечелване на доверието от страна на персонала, след което разбира се избягал от комуната. И от държавата! Беше напуснал всичко което бе познавал до момента, и живееше чисто нов живот – без старите приятели и без родителите си. За последните беше категоричен че никога не иска да ги види отново. Наистина бе много обиден и разочарован от тях. Тъжна история наистина, не толкова за него – той вече се чувстваше свободен и щастлив в Уругвай, ама жалко за родителите му. Ясно е, че са имали добри намерения, ама…

На следващия ден до пладне се препичах на пясъка, а след това отидох да разгледам и самия град. Пунта дел Есте бе модерно и красиво място, с луксозни хотели и вили за почивка, сравнително малък център и красива крайбрежна дървена алея, която бе повдигната на конструкция във въздуха. Абе яката работа.

 

Бяха ми казали вечерта преди изгрев да отида до съседното вилно селище – Байия Бланка и да намеря Casa pueblo. Метнах се на някакъв автобус който ме остави насред магистралата около десет минути след това. GPS-а отново влезе в употреба и след половин час ходене накрая се озовах пред нещо като пясъчен замък, само дето беше с размерите на истински, и вътре гъмжеше от хора. Искаха ми над 30лв за да вляза вътре, затова реших да се присъединя към тълпата събрала се под самия замък – беше безплатно, а и гледката към залязващото слънце щеше да е същата. Забравих да ви кажа и идеята за посещението на тази къща: всяка вечер на терасата се събирали артисти и музиканти и пеели песни, а слънцето залязвало в океана – нетипично за Уругвай предвид географското положение, но пък селището бе на носа на залив на който не му се виждаше края, така че наистина се получи много ефектно. Дори една котка дойде до мен и се загледа и заслуша в този спектакъл.

 

На връщане се присламчих към група бразилци, та само ги следвах в сложната схема по прибирането ни, която отне поне час и половина. Прибрах се и си легнах. На другия ден щях да пътувам за някъде другаде по маршрута който Пабло ми бе начертал – все места които не бях проверил изобщо и изненадата винаги бе на ниво!

реклама




« 1 of 4 »

 

Част 1           Част 3

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *