Защо пътешествам сам?

Доста често задаван въпрос… Когато гледам да се измъкна набързо от него, винаги отговарям с нещо от сорта на: ами защото няма с кого – истина е, няма кой да ми се навие на акъла и да тръгне без цел и посока, ей така за 3 или 4 месеца, така че набързо приключвам с него. Само дето това не е пълната истина. Доста подробности има. Дори след малко, като тръгна да ги разнищвам ще видите, че дори и да има с кого, не съм толкова сигурен, че бих го направил.

И така, може би най-важната причина да пътешествам сам се крие в самата причина да пътешествам. Защо го правя? Може би за да си почина и да се позабавлявам? Или пък съм търсач на силни усещания, и така си набавям нужната доза адреналин? Не. Причините са други, и гореизброените не фигурират в листата. Но нека ги разгледаме:

1.ОПОЗНАВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ КУЛТУРИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ТАЗИ, В КОЯТО ЖИВЕЯ.

Варананси – Индия

Това до някъде и отговаря на въпроса защо не пътешествам в Европа.

Да, различните култури са ми безкрайно интересни. Когато липсва осъдителното сравнение с познатото, една коренно различна култура си е чисто пропадане в заешката дупка, и озоваване в Страната на Чудесата! Абсолютно нова реалност, пълна със всякакви интересни неща. Нова енергия и нови лица, различни улици къщи и сгради, различна храна, различни обичаи, хора мислещи различно и най-вече – живеещи различно.

Едно такова преживяване извън рамките на познатото е доста мощен житейски урок, който не се забравя никога, един урок който променя начина по който възприемам цялата реалност. Но нека го кажа пак – това е възможно само ако не осъждате. За да се случи цялото чудо е нужно едно отворено сърце към различното – каквото и да е то. Животът се изразява в безброй форми, и етикетите за “добро” и “лошо” , “редно” и “нередно” принадлежат само и единствено на ума.

2.СВОБОДА В НОВИ ГРАНИЦИ

Пустинята Атакама – Чили

Колко парадоксално – свобода и граници в едно изречение…

Не знам за вас, но аз си дадох сметка, че всичкия стрес и повечето проблеми идват от липсата на свобода. Ходенето на работа е най големия ограничител на свобода. Дори и да имате интересна работа която вършите с удоволствие, със сигурност ви се е случвало някоя сутрин да се събудите с желанието да правите нещо друго. Или пък може би да не правите нищо изобщо. Да, ама трябва да отидете на работа – такава е цялата социална структура изградена от поколенията… И още от сутринта вибрацията ви пада на по-ниски честоти, защото сте си ограничили свободата и сте принудени да правите нещо което не желаете. А колко ли хора има които почти всяка сутрин отиват с нежелание на работа, включително и аз в дадени периоди от живота ми. 

Липсата на свобода е пряко свързано и с това колко щастливи се чувствате. Ако в работата постоянно ви ограничават свободата, а също така не сте свободни и с партньора си (действия и изразяване), то не се учудвайте че сте нещастни дори и да сте материално осигурени.

Затова толкова лесно напускам сигурността в зоната на комфорт и се оправям към непознатото – в замяна получавам свобода. И колкото по-малко неща вземам със себе си – с толкова повече свобода се здобивам. И тук не говоря за съдържанието на раницата си. Тук имам предвид да тръгна без очаквания, планове и цели. Колкото по -празен тръгна и остана по време на пътешествието, толкова по свободен се чувствам.

Представете си усещането да се събудите сутрин, някъде там в непознатото и единственото, което трябва да правите за деня, е да го изживеете! И то както сметнете за най-добре на момента! Без ангажименти и графици. Без задължения и отговорности. Просто да Бъдете! Ей така, да приемете енергията на деня каквато и да е тя, без да се опитвате да я промените. И така ден след ден, седмица след седмица… Лекота…ах, каква лекота…

3.ПЪТЕШЕСТВИЕТО Е КАКТО НАВЪН, ТАКА И НАВЪТРЕ

Това определено е основната причина да пътешествам. Аз съм в непрекъснато търсене на Себе си и до сега не съм открил по-добро средство за тази цел. Когато се поставям в различни ситуации и предизвикателства, в повечето случаи за пръв път, определено научавам нещо ново за мен. Придобивам по-ясна престава за това кой съм аз…или по скоро кой не съм. Да наблюдавам ума си как търси изход от поредното изпитание, в което Живота ме е поставил, е истински дар и удоволствие. Или пък затихнал, като спокойно езеро, от липсата на напрежение и стрес, осигуряващ ми достъп да погледна още по навътре в същността си. Това търся! И в повечето случаи го намирам.

В ОБОБЩЕНИЕ

Както се вижда, един спътник, или другар ако искате да го наречем, който да е с мен по време на пътешествие не се вписва много добре в картината която нарисувах. А и тези, които са чели епизодите знаят, че в доста голяма част от времето въобще не съм сам. Идеята е да приемам с отворено сърце всичко което Живота ми предлага по време на приключението, и до момента Той рядко ме е оставял да скучая, като на няколко пъти ми е изпращал не просто компания, а истински приятели! Надявам се, че с този текст съм налял още една доза в чашата на смелостта ви и скоро ще проверите на свой гръб всичко за което говоря. Със сигурност няма да съжалявате!

This Post Has 3 Comments

  1. Из България

    Интересна информация, аз например понякога решавам да ходя сам нанякъде, когато е решение в последния момент и нямам време да организирам няколко човека.

    1. Ignat

      Разбира се, и в това няма нищо лошо. Особено ако пътуването се очератава да продължи няколко месеца, както е при мен, трудно се намират приятели които да имат същото свободно време. А и истината е, че ние само тръгваме сами. По време на пътуването срещаме безброй други хора.

  2. Tony

    Itís difficult to find experienced people for this topic, but you seem like you know what youíre talking about! Thanks

Вашият коментар