ВИПАССАНА

Пътуването до Хошаирпур  мина много добре. Предвид това, че се смъквах от Хималаите, пътят бе изключително живописен и красив. След навлизането в равнината, температурата се покачи рязко нагоре и набързо си припомних за жегите през които бях преминал преди две седмици и че сега ще трябва да ги преживея пак. И все пак Лили Иванова пееше “Свири, свири щурче” в слушалките ми и поддържаше духа ми на ниво, което надали нещо бе в състояние да помрачи.

реклама



Стигнах по тъмно и тръгнах да диря къде да спя. След като посетих няколко хотела, се настаних в най-евтиния от тях – беше близо до автогарата, а и оставах само за през нощта. Стаята бе под всякаква критика – доста мръсно и зловещо, а освен това вътре бе поне 40 градуса. Пих една Миринда на бара, запознах се с управата и персонала на хотела, и си легнах.

На сутринта трябваше да се предвижа до центъра по Випассана. Намираше се на около 15км от града, в близост до някакво населено място, което хората от автогарата почти не бяха чували. Попаднах обаче на един човек, който явно бе возил вече клиенти до там и каза, че с удоволствие ще ме закара. Качих се на странното му превозно средство и след около половин час бях в самия център.

Там все още нямаше никой. Не след дълго обаче започнаха да идват и останалите хора и към два следобед вече нямаше липсващи. Трябваше да предадем всичките си вещи с изключение на някоя друга дреха и нещата за лична хигиена. Всички средства за комуникация като телефони, книги, компютри и други, бяха забранени и трябваше да останат заключени по време на десет дневния престой в центъра.

След като бяхме настанени в малки индивидуални бунгала, всички се събрахме в залата за медитация за да ни бъде обяснено какво ще се случи по време на курса, след което на всички нас ни бе забранено да комуникираме с когото и да било под всякаква форма – дори и гледане очи в очи. Няма да ви занимавам с подробно описание на това как протекоха дните по време на практиката, а по-скоро ще се опитам да обясня какво всъщност представлява самата медитативна техника и какво се случи с мен по време на престоя ми в центъра.

И така, Випассана е древна техника за медитация която е била популярна преди много хиляди години. С времето обаче е била забравена и този който я връща обратно на планетата бил Буда. Той припомнил на човечеството Випассана , като ясно и точно определил правилата по които се изпълнява, а няколко семейства от Индия и Бутан се заели да я “съхраняват” по негово нареждане, тъй като Буда обяснил, че едва след 2000 години Випассана ще стане отново масово приложима. Семействата предавали техниката от поколение на поколение до наши дни, и така до преди по-малко от 50 години, когато един мъж на име Гоенка попаднал в тези тесни семейни кръгове, и след като усетил невероятната съзнателна промяна от практикуването на Випассана решил, че трябва да я разпространи в Света. Започнал с няколко центъра в Бутан, а след това и в Индия, като само за няколко десетки години те станали толкова много, че сега Випассана се преподава в повечето държави на Планетата.

Какво представлява техниката Випассана? Фокусът на съзнанието е изцяло ориентиран към тялото – по скоро към биохимичните процеси които го съпътстват през цялото време. Тъй като ние сме в непрекъсната връзка с тялото, а и то е всичко което имаме по време на Земния ни цикъл, то Випассана залага не на въображаеми картини, звуци и усещания, а на нещо съвсем реално – тялото ни. За да станем обаче свидетели на процесите които протичат в него е нужно едно много изострено съзнание – съзнание което е затихнало и мисли рядко отвличат вниманието му. Затова е и забраната за комуникация –  защото със всяко едно общуване ние получаваме информация която както и да я погледнем си е чиста храна на ума за създаване на мисли. И ние, като същества които все още нямаме контрол над тази “луда и пияна маймуна”  (по този начин описват ума будистите), не ни остава много богат избор освен да спрем да го захранваме с информация. Така, рано или късно той ще започне да утихва, и ще сме в състояние да избистрим съзнанието над това което се случва в тялото в настоящия момент.

Защо ни е притрябвало да наблюдаваме биохимичните реакции които се случват в тялото?

Защото то е един микрокосмос, и ако научим ума да не реагира на процесите в него, а просто да станем техни свидетели, може да го приложим и в макрокосмоса – Света около нас.

И така процесите. които протичат в тялото, в крайна сметка се превръщат в усещания, които се делят на два вида: приятни и неприятни. Според Буда, ние сме обречени още с появата ни, нашият ум да се привързва към приятните и да ги желаем още и още, и в същия момент да изпитва отвращение към неприятните и да страдаме когато те се случват. Същата е и картината с усещанията които идват от външния свят. Още преди да се появят в съзнанието ни, нашият ум ги хваща идващи от сетивата ни, и веднага ги окачествява на добри и лоши като лепва и усещания за “приятно” към едните и “неприятно” към другите. Ние лека-полека се пристрастяваме към “приятните” и започваме да ги преследваме, като в същия момент изпитваме страдание и болка когато съпътстващите и неизбежни “неприятни” се появят. Така, ние изгубваме силата и красотата на настоящия момент, и вместо това сме в мисли как да постигнем още “приятни” усещания, и евентуално как да избегнем “неприятните”  А Живота винаги ще си остане една монета която има две страни!

Знанието за проблема няма да реши проблема обаче. Ума вече е изградил здрав и стабилен модел по който функционира и това, че вие знаете за него няма да промени работата му. За да го промените са нужни много труд и тренировки. Но и тук, както с всяко нещо, ще се наложи да поработим здраво и да се въоръжим с търпение. Нищо не се получава даром, от нас зависи бъдещето ни.

Сега да не си помислите че съм ви разкрил всичко което е Випассана, защото тя е и много повече. С това което описах, определено може да изградите някаква представа за медитацията, но ако сте усетили, че това е част и от вашият път, то непременно отидете и се потопете в магията ѝ. Тя има още много какво да ви разкрие. Най-доброто място разбира се остава Индия, но ако нямате тази възможност посетете центъра който е във вашата държава. Не се притеснявайте и от цената – центровете функционират изцяло на дарения и приемат хора със всякакви възможности. Просто оставете толкова колкото ви позволява джоба.

реклама



В последната вечер от курса, забраната ни да комуникираме отпадна, и имахме възможност най-накрая да си поговорим. Десет дена ума ми изграждаше профили за всеки един от останалите 39 човека, но този път базиран единствено на това което получава от очите. И то само странични наблюдения. В последната вечер, след като имах възможността да си поговоря с повечето от участниците, разбрах, че на ума ми не може да се вярва относно изграждане на представа за някой. Хората се оказаха абсолютно различни от това което си бях помислил за тях. Във всички случаи те бяха далеч по-позитивни и мили хора от тези в главата ми. От този момент наистина спрях да обръщам внимание на мислите които идват докато наблюдавам непознати хора.

Не мога да кажа, че времето в центъра мина бързо предвид това, че се работеше по над десет часа на ден по техниката, а тя не е нещо лесно, но пък това което научих през това време бе наистина безценно. Ако кажа че практикувам Випассана всеки ден както препоръчва Гоенка, ще ви излъжа, но пък и не съм я забравил там някъде, и често я прилагам. Животът я бе добавил към уменията ми, и аз винаги присядам утихнал когато усетя, че ѝ е дошло времето. Определено съм готов и за всекидневна практика стига да усетя, че това е нещото което се изисква от мен. Повече информация относно центровете по Випассана може да намерите на официалният сайт ето тук.

Част 6

 Част 1  Част 2  Част 3  Част 4   Част 7  Част 8

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *